— Нищо не е казал!
— Изпълнява заповед.
— Е, добре! Какво стана?
Разказа й накратко, но не пропусна да опише израженията по лицето на Белонда и другите й реакции. (Наистина, сега вече дисагите на онези, които са залепнали за видеоочите, ще са пълни!)
— Ако ти причини някакво зло — Мурбела бе повече от гневна, — няма да им сътруднича. На никоя от тях!
Тъкмо на въпроса, мила моя. Последствията! Вие, бин-джезъритските вещици, трябва много внимателно да преоцените поведението си.
— Още смърдя от тренировъчната площадка — смени темата тя. — Какво момче! Бива си го. Никога не съм виждала толкова схватливо и умно дете.
— Почакай. — Той стана. — Ще те изтрия.
Отидоха при душа и Дънкан й помогна да свали потното трико; ръцете му бяха хладни по топлото й тяло. Чувстваше колко приятно й бе да я докосва.
— Нежен и силен… — пошепна тя.
О, всички вие в преизподнята! Как го гледаше само — лакома и готова да го погълне.
По изключение мислите на Мурбела за Айдахо бяха лишени от самообвинения. Не си спомням нито веднъж да съм се събудила с думите: „Обичам го!“ Не, всичко това приличаше на все по-дълбоко пристрастяване. Докато — завършило напълно — то трябваше да бъде прието като част от живота. Също като дишането или сърдечния пулс… Слабост ли? Не, Сестринството не греши.
— Измий ми гърба — подкани го тя и се изсмя, когато струята на душа намокри дрехите му. На свой ред му помогна да се съблече и там, под душа, отново се случи отдавна познатото — непреодолим импулс, сливащ мъжкото и женското до пълното изчезване на всичко с изключение на усещанията. Едва по-късно Мурбела можа да анализира станалото. Той познава пози и похвати, които са ми известни. Но имаше нещо повече от техниките. Иска да ми достави удоволствие! Мили богове на Дур! Можех ли някога да бъда толкова доволна?
Вкопчи се във врата му, докато той я изнесе изпод душа и я остави все още мокра на леглото. Привлече го към себе си и те останаха да лежат спокойно един до друг, за да се заредят отново с енергия.
След известно време тя прошепна:
— И така, Мисионария ще употреби Шийена.
— Има голяма опасност.
— А Сестринството остава в уязвима позиция. Мислех, че ще направят всичко възможно, за да не го допуснат.
— Според мен е абсурдно.
— Защото са възнамерявали ти да упражняваш контрол върху нея, нали?
— Никой не може да я контролира! И може би никой не би трябвало да се опитва. — Той погледна нагоре:
— Хей, Бел! Май си дръпнала за опашката повече от един тигър!
След като се върна в Архивната служба, Белонда открехна вратата на „ЗАПИС НА ВИДЕООЧИ“ и погледна въпросително към дежурната.
— Отново са под душа — каза надзираващата. — След известно време това започва да става отегчително.
— Participation mystique33! — отсече Белонда и тръгна с бърза крачка към жилището си, а в съзнанието й се тълпяха сменящи се възприятия с основен мотив — нуждата от реорганизация. Той е по-добър ментат от мен!
Ревнувам от Шийена, дяволите я взели! И Айдахо го знае!
Participation mystique! Оргията като активатор. Сексуалното познание на почитаемите мами оказваше въздействие върху „Бин Джезърит“ по подобие на примитивното потапяне в споделен екстаз. Правим една стъпка към него и друга встрани.
Самият факт да знаеш за съществуването му! Колко отблъскващо, колко опасно, но с каква притегателна сила…
А Шийена е неподатлива! Проклета да е! Защо голата трябваше да им го напомни точно сега?
„Предоставяй ми отсъдата на балансирани умове — за предпочитане като закони. Всеки път. Кодексите и учебните пособия са причина за появата, на моделирано поведение. А при всяко такова поведение се проявява склонност към неоспоримо струпване на разрушителна мощ.“
Тамалани се появи в предоставената на Одрейди квартира в Елдио точно преди съмване с вести за пътя оттук нататък.
— Движещи се пясъци са го направили опасен или дори непроходим на шест места отвъд морето. Много големи дюни.
Старшата майка вече бе привършила с някои неща от дневния си режим — мини-агония с подправка, последвана от упражнения и студен душ. В стаичката за гости в Елдио имаше само един стол-люлка (очевидно бяха запознати с нейните предпочитания) и сега тя бе седнала в него, чакайки Стреги с утринния доклад.
Лицето на Тамалани изглеждаше бледо на светлината на два сребристи светоглобуса, но удовлетворението й бе безпогрешно доловимо:
Ако още е началото ме бе послушала!