Докато набираше номера, наблюдаваше как една уличница в крещящо облекло предлагаше стоката си насред Лексингтън. Наблизо един гей на средна възраст сваляше русо момче, което явно нямаше и седемнайсет. Той тъгуваше за някогашния Ню Йорк, за Америка от едно време, за истинските мъже.
Имаше важна и неотложна работа в Ню Йорк. Играта на Джак и Джил наближаваше своята кулминация. Той беше убеден, че истината за всичко това ще бъде погребана заедно с него. Така и трябваше да бъде.
Истината винаги е била твърде опасна, за да става достояние на обществото. Истината обикновено не правеше хората свободни, а само по-безумни. Повечето не бяха в състояние да я понесат.
Най-накрая той се свърза с номера в Мериленд. Имаше известен риск в телефонното обаждане, много малък, наистина, но трябваше да го поеме. Трябваше да го направи заради собствената си психическа стабилност.
По телефона прозвуча глас на малко момиче. Той незабавно почувства невероятно облекчение и освен това радост, която не бе изпитвал от дни. Момиченцето прозвуча сякаш бе до него в Ню Йорк.
— Саманта е на телефона. Какво обичате? — изрече тя. Беше я научил какво да казва, когато вдига слушалката.
Здраво стисна очи и цялата потискаща безвкусица на Ню Йорк, всичко, което му предстоеше да направи, внезапно изчезна. Дори Джак и Джил изчезнаха от мислите му за един безкрайно кратък миг. Той бе в безопасна зона. Беше си у дома.
Само малкото му момиченце означаваше нещо за него. Единственото, което осмисляше съществуването му. Беше й позволил да остане до късно, за да изчака обаждането му.
Докато притискаше слушалката до бузата си, той не беше Джак. Не беше Сам Харисън.
— Тати е на телефона — каза той на най-малкото си дете. — Здравей, обич моя. Много ми е мъчно за теб. Как си? Къде е мама? Скоро ще си бъда у дома. Липсвам ли ви? Вие на мен ужасно.
Трябваше да престане с това, помисли си той, докато разговаряше с дъщеря си и после със съпругата си. Джак и Джил трябваше да успеят. Той бе длъжен да промени историята. Не можеше да се върне вкъщи в чувал. Опозорен. Като най-противния американски предател след Бенедикт Арнълд25.
Не, чувалът бе за трупа на президента Томас Бърнс. Той заслужаваше да умре. Както и всички останали. Те всички бяха предатели по свой начин. Но скоро, много скоро всичко щеше да приключи.
81.
В хотела нещо очевидно не беше наред. Не бяхме стояли в „Уолдорф“ и няколко минути, когато си дадох сметка, че има сериозен пробив по отношение на сигурността. Виждах начина, по който кръгът от агенти на Тайната служба се сключваше около президента Бърнс и неговата съпруга, докато двамата влизаха в блестящото фоайе.
Томас и Сали Бърнс бързо бяха съпроводени до апартамента им на двайсет и първия етаж. Знаех упражнението наизуст. Инспекторите от нюйоркската полиция работеха в тясна връзка с наряда от Тайната служба. Те бяха проверили всеки възможен и невъзможен метод за проникване в „Уолдорф“, включително тунели, канализации и подземни проходи. Точно преди пристигането ни хотелът бе претърсен за бомби от специално обучени кучета.
— Алекс — чух зад гърба си. Джей Грейър ми махна. — Вече имаме малък проблем. Не знам точно как са успели да го направят. Те определено са тук, в Ню Йорк. Джак и Джил са тук.
— Какво, по дяволите, става, Джей? — попитах агента от Тайната служба, докато крачехме бързо покрай стъклените витрини с еднолитрови шишета парфюм и скъпи аксесоари.
Джей Грейър ме поведе към административните офиси, които се падаха точно зад регистратурата във фоайето. Помещението вече бе пълно с агенти от Тайната служба и ФБР, както и с шефове на нюйоркската полиция. Като че ли всички приемаха информацията от слушалки или от ръчни предаватели. Изглеждаха стреснати, включително и управата на хотела с техния собствен началник на охраната и гордото твърдение, че от Хувър26 насам не е имало президент, който да не е отсядал в „Уолдорф“. Грей най-накрая се обърна към мен.
— Преди десет минути пристигнаха цветя. От нашите приятели Джак и Джил. С цветята дойде и поредното стихотворение.
— Нека го погледна. Ако обичате, да видя бележката.
Посланието беше оставено на махагоновото бюро до букет кървавочервени рози. Прочетох го, а в това време Грейър надничаше през рамото ми.
25
Американски военачалник (1741–1801), предал родината си на англичаните по време на Американската революция. — Б.пр.