— С какво мога да ви бъда полезен? — попитах аз агент Грейър. В главата ми вече виеха аларми. Чувствах, че ми предстоеше да получа доста по-пълно обяснение защо съм избран да оглавя разследването по случая Джак и Джил. От кого и по каква причина.
— Трябва да се явите в Белия дом — каза той. — Опасявам се, че е върховно нареждане, д-р Крос. Отнася се за разследването по случая Джак и Джил. Съществува още един проблем, с който трябва да се запознаете.
— Обзалагам се, че е голям — рекох на агент Грейър.
— Да, боя се, че е така. Проблемът наистина е голям, д-р Крос. Има нещо, което трябва да споделим с вас.
Подозирах нещо подобно. Някъде там в дъното на съзнанието ми се бе спотайвал безмълвен страх. Сега се бе изправил пред мен.
Искаха да се явя в Белия дом.
Викаха юнака, способен да посече многоглавия змей. Даваха ли си сметка какво означава това?
30.
Тези дни във Вашингтон единственото, което всеки бе способен да сподели с готовност, като че ли бяха неприятностите.
И все пак едва ли бих могъл да споря с висшестоящите. Чинно съпроводих Джей Грейър нагоре по Пенсилвания авеню до №160012. Не питайте какво мога да сторя за родината си13.
Белият дом се намираше недалеч от хотел „Уилърд“. Въпреки относителното представяне на някои от последните му обитатели той продължаваше да упражнява своето магическо въздействие върху много хора, включително и върху мен. Бях влизал вътре само два пъти на предварително организирани обиколки с моите деца, но дори те бяха изключително впечатляващи и вълнуващи. Почти ми се прииска Деймън и Джани да са с мен.
Пуснаха ни незабавно през синия контролен пункт при западната алея. Позволиха на агент Грейър да паркира колата си в гаража под Белия дом. Оказаната чест видимо го поласка, но той се постара да не дава израз на чувствата си. Обясни ми, че гаражът все още се счита за основно противовъздушно скривалище и за спасителен път в случай на нападение.
— Полезна информация — рекох с усмивка. Грейър се усмихна в отговор. Беше принудена общителност, но поне и двамата полагахме някакво усилие.
— Сигурен съм, че сте любопитен да узнаете защо ви викат. Аз на ваше място бих се чувствал именно така.
— Едва ли са ме поканили на чай — отвърнах рязко. — Все пак, да, много съм любопитен.
— Причината е в случаите Сонеджи и Казанова — обясни ми Грейър, докато от гаража вземахме асансьора за един етаж. — Репутацията ви тук вече ви е изпреварила. Наясно ли сте, че от ЦРУ досега не са заловили нито един сериен убиец въпреки целия им майсторлък? Държим да бъдете включен в екипа.
— За какъв екип става въпрос? — попитах.
— Ще видите след няколко секунди. Във всеки случай това определено е първокласен екип. Пригответе се за разни идиотщини. ФБР са запазили хотелската стая, в която е отсядал Джон Хинкли. Просто в случай че убийците решат да отседнат там. В израз на почит или нещо подобно.
— Не е чак толкова тъпа идея — казах на Грейър. Погледна ме така, сякаш и аз бях откачен.
— Но и не толкова блестяща — добавих. Той се ухили.
Петима-шестима мъже и две жени в делово облекло бяха събрани в кабинета на шефа на отдел „Кадри“ в западното крило на Белия дом. В помещението се чувстваше голямо напрежение, но всеки полагаше усилие да го прикрива. Бях приобщен като представител на вашингтонската полиция. Добре дошъл в екипа. Поздравете юнака, страшилище за многоглавия змей.
Другите на масата се представиха сърдечно. Още двама старши агенти от Тайната служба, една жена на име Ан Роупър, един младолик хубав мъж на име Майкъл Фескоу, шефът на разузнаването към ФБР Робърт Хетфийлд; генерал Ейдън Корнуол от Съвместния команден състав на армията, съветникът по национална сигурност Майкъл Кейн, шефът на кадровия отдел към Белия дом Дон Хамърман. Другата дама се оказа старши агент в ЦРУ Генерален инспектор. Името й бе Джийн Стърлинг. Присъствието й означаваше, че относно аферата Джак и Джил в момента се обсъждат предположения за евентуална външна намеса. Обрат, който не бях предвидил.
Компанията бе доста елитна за един инспектор от отдел „Убийства“ в Югоизточен Вашингтон, пък бил той и заместник-шеф. От друга страна, и аз не оставах по-назад. Бях свидетел на гадости, които тия приятелчета нито бяха виждали, нито някога щяха да видят.
13
Парафраза на цитат от прочута реч на Джон Кенеди „Не питайте какво родината може да стори за вас, а какво вие можете да сторите за родината си“. — Б.пр.