— Алекс, благодаря ти, че пристигна толкова бързо — каза агентът от Тайната служба. До този момент ми харесваше да работим заедно. Беше умен и уравновесен, нямаше нищо общо с каквито и да било нечистоплътни истории.
Беше старомодно отдаден на работата си, особено предан на президента и като институция, и като личност.
— Нещо съществено до момента? — попитах аз. — Освен поредния труп. И стихотворението.
Грейър извъртя поглед към бляскавите полилеи над нас.
— О, да. Определено, Алекс. Научихме още нещо за убитата студентка. Шарлот Кинси е била едва в началото на втората си година в Джорджтаунския факултет по право. Очевидно е била страшно умна. Курсовата си работа е направила в Нюйоркския университет. Въпреки това е имала само средни оценки.
— Как се вмества в модела една студентка по право? Освен ако не са стреляли по съдия Франклин, без да успеят да го улучат. Откакто тръгнах за насам, се мъча да направя връзката. Нищо не ми идва наум. Освен че може би Джак и Джил си играят с нас?
Грейър кимна.
— Определено. Във всеки случай твоята теория за незаконен секс все още е не е оборена. Знаем защо Шарлот Кинси не е била отлична в Джорджтаун. Прекарвала е доста пълноценно време с някои особено важни мъже тук в града. Много хубаво момиче, както сам ще се увериш след минута. Лъскави черни коси, дълги до кръста. Страхотна фигура. Съмнителен морал. От нея щеше да излезе невероятен адвокат.
Двамата отидохме до тялото на мъртвата. Студентката по право лежеше с извърнато от нас лице.
До тялото бе и чантата, която бе носила. Не можех да видя никъде рана от куршум. Шарлот Кинси изобщо не изглеждаше наранена. Имаше такъв вид, сякаш просто бе решила да подремне на пода на терасата на Кенеди Сентър. Устата й бе леко отворена, като че ли бе искала да вдиша последна глътка речен въздух.
— Хайде, казвай — подканих Джей Грейър, защото знаех, че има още по случая. — Коя е тя?
— Е, все пак се оказа някой. Била е любовница на президента Бърнс — отвърна той. — Виждала се и с него. Онази нощ се е измъкнал тайно от Белия дом и е отишъл на среща с нея. Затова са я убили, Алекс. Буквално пред очите ни.
Усетих гърдите си като в менгеме, когато се надвесих над мъртвото тяло. Пак клаустрофобията. Тя беше невероятно красива. Двайсет и три годишна. В разцвета на младостта си. Един изстрел в сърцето я бе прекратил завинаги.
Прочетох бележката, която бяха оставили в чантата на момичето.
Поетичните им умения като че ли не се подобряваха. Така или иначе, Бог да ни е на помощ. И особено на президента Томас Бърнс.
Скоро ще се доберем и до вас, сър.
47.
Сутринта след убийството се качих на колата и изминах осем мили до седалището на ЦРУ в Лангли, щата Вирджиния. Исках да прекарам известно време с Джийн Стърлинг, главен инспектор в ЦРУ и представител на Управлението в спешния екип. Дон Хамърман ми бе дал съвсем ясно да разбера, че ЦРУ се включва поради възможността зад Джак и Джил да стоят чужди сили. Дори и да бе само предположение, то трябваше да се провери. Лично аз имах подозрения, че това не бе единствената причина за намесата на ЦРУ.
По всяка вероятност от Управлението разполагаха с някаква следа, която си струваше да бъде проверена. От скандала с Олдрич Еймс15 и прокарания впоследствие Указ за пълномощията на разузнавателните служби, ЦРУ се задължаваха при необходимост да ни запознават с наличната информация. Такъв беше сега законът.
Помнех много добре генералния инспектор от нашата първа среща в Белия дом. Тогава Джийн Стърлинг предимно слушаше, но когато се изказваше по някакъв въпрос, бе изключително красноречива и точна. Дон Хамърман ми каза, че години наред, преди да започне работа в системата на ЦРУ, тя е била преподавател по право в университета във Вирджиния. Сега задължението й бе да съдейства за прочистването на Управлението отвътре. Задачата ми се струваше неосъществима и безспорно обезсърчителна. Хамърман ми каза, че включването на Джийн Стърлинг в спешния екип се дължи на една основна причина: тя бе най-големият ум на Управлението.
15
Американски служител в ЦРУ, натоварен с разкриването на съветски шпиони, сам той станал един от най-успешните двойни агенти за Съветския Съюз и по-късно за Русия. — Б.пр.