Офисът й се намираше на седмия етаж на модерната сива сграда, седалище на щаба на ЦРУ Регистрирах типичния за Управлението вътрешен дизайн — многобройни, изключително тесни коридори, зеленикаво флуоресцентно осветление навсякъде, цифрови ключалки на повечето врати. Ето го в цялото му великолепие ЦРУ, ангелът отмъстител на външната политика на Съединените щати.
Джийн Стърлинг ме посрещна в застланото със сив килим преддверие на кабинета си.
— Благодаря ви, че дойдохте, д-р Крос. Обещавам, че следващия път ще се срещнем във Вашингтон. Сега обаче реших, че е най-добре да ви поканя тук. Мисля, че докато приключим тази сутрин, ще разберете защо.
— Всъщност шофирането насам беше приятно. Имах нужда от това бягство — признах й аз. — Половин час в собствената си компания. И Касандра Уилсън на касетофона. „Синя светлина до зори“. Не беше толкова зле.
— Мисля, че знам точно какво имате предвид. И все пак, повярвайте ми, това няма да е преследване на недостижимото. Имам да обсъдя с вас нещо интересно. Управлението с основание бе ангажирано със случая, д-р Крос. Ще видите след минута.
Джийн Стърлинг със сигурност бе твърде далеч от браминския16 стереотип в ЦРУ, характерен за шейсетте и седемдесетте години. Тя говореше с дружелюбен, непринуден тон, но бе член на ръководството на Оперативния отдел в Управлението. Считаха я за ключова фигура в промяната на политиката на ЦРУ и дори за самото му оцеляване.
Влязохме в просторния й кабинет. От две страни се разкриваше впечатляващ изглед към гора, а от трета — към залесен двор. Седнахме до ниска стъклена маса, отрупана с книги и с официални на вид документи. По стените бяха окачени снимки на семейството й. Чудесни деца, отбелязах неволно. Симпатичен съпруг, висок и слаб. Тя самата също бе висока, руса, но малко по-натежала, отколкото беше редно за нея. Имаше сърдечна усмивка, с леко изразена горна захапка и едва доловим намек за селски произход.
— Изникна нещо важно — каза тя, — но преди да пристъпя към него, чух, че пистолетът, използван в Кенеди Сентър, бил различен от оръжието, употребено при предните убийства. Това повдига някой и друг въпрос, поне в собствената ми глава. Възможно ли е убийството в Кенеди Сентър да е било „имитация“?
— Мисля, че не — отвърнах. — Освен ако „имитаторът“ и Джак или Джил случайно се окажат с един и същи почерк. Не, последното стихотворение със сигурност беше от тях. Освен това смятам, че влиза в категорията дебнене на знаменитости.
— Още един въпрос — добави Джийн Стърлинг. — Той е съвсем страничен, Алекс, тъй че имайте търпение. Нашите специалисти извършват проучване, но засега нямаме информация за някакво психологическо изследване върху професионални убийци. Говоря за онзи тип изчерпателни данни, използвани от армията, Департамента за борба с наркотиците и Управлението. Да знаете нещо в тази връзка? За момента не разполагаме дори с обзорно проучване.
Имах чувството, че неусетно навлизаме в темата, която Джийн Стърлинг искаше да обсъдим. Може би това бе още една причина, поради която началникът на вътрешните работи на Управлението бе включен в спешния екип. Наемни убийци за армията и ЦРУ. Знаех, че съществуват и че някои от тях живеят в околността на Вашингтон. Знаех, освен това, че са регистрирани някъде, но не и в полицията на Вашингтон. Може би затова понякога ги наричаха „призраците“.
— По психологическите списания няма много материали за убийства — поясних аз на Джийн Стърлинг. — Преди няколко години един преподавател от Джорджтаунския университет, когото познавам, проведе интересно проучване. След обзор на периодиката той издири няколко хиляди за самоубийства, но за убийства бяха по-малко петдесет. Чел съм и няколко студентски разработки, писани в Куонтико. Няма много материал и за политически убийци. Поне доколкото знам. Предполагам, че е трудно да се намерят изследвани лица за интервю.
— Мога да ви осигуря информатор за събеседване — каза Джийн Стърлинг. — Мисля, че по някакъв начин това може да се окаже полезно за разследването.
— Накъде биете? — Внезапно у мен възникнаха куп въпроси. В главата ми зазвъняха познати предупредителни сигнали.
По лицето й пробяга болезнено изражение. Пое си дъх много бавно и чак тогава заговори.
— Извършихме широко психологическо проучване на нашите ликвидационни агенти, Алекс. В армията също, както ме увериха. Аз лично се запознах с част от докладите.
16
Брамин — член на върховна или жреческа каста в Индия, която изповядва древното религиозно-философско учение за кастовата система, залегнало в основата на индуизма. — Б.пр.