Стомахът ми все повече се стягаше. Вратът и раменете — също. Но безспорно се радвах, че бях отделил време да посетя Лангли.
— Тъй като се занимавам с тази работа вече близо единайсет месеца, ми се наложи да отворя куп тъмни, тайни шкафове тук в Лангли и другаде. Само по случая Олдрич Еймс проведох над триста подробни интервюта. Можете да си представите какви прикрития сме използвали през всичките тези години. Всъщност едва ли. Аз лично не бих, макар че работя тук.
Все още не бях сигурен накъде биеше Джийн Стърлинг. Въпреки това тя бе успяла напълно да ангажира вниманието ми.
— Смятаме, че един от бившите ни наемни убийци може да е извън контрол. Всъщност сме убедени в това, Алекс. Ето защо ЦРУ участва в спешния екип. Не изключваме възможността Джак да е някой от нашите.
48.
Двамата с Джийн Стърлинг тръгнахме да се поразходим из околността. Главният инспектор на ЦРУ имаше ново комби, едно тъмносиньо волво, което тя караше като състезателна кола. Докато се носехме към Чеви Чейс — една от малките, изискани, прилежащи към Вашингтон общини, по радиото тихо звучеше Брамс. Предстоеше ми запознанство с един „призрак“. Професионален убиец. „Един от нашите.“
Противна история.
— Заговори и контразаговори, мошеничества и предателства, истински агенти, двойни агенти, фалшиви агенти, не беше ли нещо подобно определението на Чърчил за вашия бизнес?
Джийн Стърлинг се усмихна широко и едрите й красиви зъби блеснаха неочаквано. Тя бе много сериозен човек, но имаше и живо чувство за хумор. Главният инспектор.
— Опитваме се да осъществим промени в сравнение с миналото както по отношение на възприемането, така и на реалността. Или Управлението ще направи това, или някой ще дръпне шалтера. Затова поканих ФБР и вашингтонската полиция да се включат — каза ми тя, докато успешно маневрираше с колата си под високите стари дървета. — ЦРУ вече не е „култ“, както бяхме наречени от няколко себични конгресмени. Променяме всичко. Бързо. Може би дори прекалено бързо.
— Вие не одобрявате ли това? — попитах я.
— Нищо подобно. То трябва да стане. Просто не ми допада целият театър. И освен това категорично съм против отразяването в медиите. Каква невероятна сбирщина от некадърници.
Бяхме прекосили околовръстното шосе и вече навлизахме в Чеви Чейс. Отивахме на среща с един човек на име Андрю Клаук. Клаук бе някогашен наемен убиец за ЦРУ, от така наречения елит на убийците, от „призраците“.
Джийн Стърлинг продължаваше да говори така, както шофираше — бързо и без всякакво усилие. Изглежда, по този начин правеше всичко. Много интелигентна и впечатляваща. Предполагам, че й се налагаше да бъде такава. Завеждащият вътрешните дела в ЦРУ трябваше да се отличава с изключителна взискателност.
— И какво сте чували за нас, Алекс? — попита ме тя накрая. — Каква е клюката? Разузнаването?
— Дон Хамърман казва, че сте праволинейна и принципна, а в момента Управлението се нуждае именно от това. Той смята, че Олдрич Еймс е нанесъл повече поражения на ЦРУ, отколкото ни е известно. Освен това е на мнение, че Указът за края на студената война е американска трагедия. Казва, че тук в Лангли ви наричат „Чистата Джийн“. Собствените ви хора. Той е голям ваш почитател.
Джийн Стърлинг се усмихна, но усмивката й бе премерена. Тя бе жена, която умееше да се владее безупречно — интелектуално, емоционално и дори физически. Беше солидна и стабилна, а удивителните й кехлибарени очи винаги изглеждаха така, сякаш искаха да проникнат още по-дълбоко в теб. Не се задоволяваше с външен израз и повърхностни отговори — белег за добър агент.
— Не съм чак толкова идеална — сви устни тя. — През първите две години бях просто един приличен социален работник. Това е нашето прозвище за „шпионин“, Алекс. Бях таен агент в Европа. Безобидна история, предимно събиране на информация.
После изкарах Военния колеж, форт Макбейн. Баща ми е военен. Живеят с майка ми в Арлингтън. И двамата са патриоти — гласуваха за Оливър Норт17. Аз пламенно вярвам в нашата форма на управление. Освен това се чувствам задължена да допринеса по някакъв начин за по-голямата му ефективност. Смятам, че сме в състояние. Убедена съм.
— Звучи добре — отвърнах. И наистина си беше така. С изключение на онази част за Оливър Норт.
Тъкмо спирахме до една къща съвсем близо до Кънектикът авеню и Съркъл. Неоколониален стил, на три етажа, много уютна и хубава. Страхотна. Живописен мъх бе плъзнал по издадения покрив и се спускаше по северната страна.
17
Подполковник, член на щаба на Националния съвет за сигурност на САЩ. Името му се свързва с нашумелия през 80-те години политически скандал „Иран-контра“, избухнал вследствие на противозаконни действия на Съвета във връзка с оказването на военна помощ на чужди държави и търговия с оръжие. — Б.пр.