Публиката определено реагира по различен начин. Дори обикновено студените охранители от Тайната служба приеха емоционално думите на популярната принцеса. Краят на речта ѝ бе посрещнат с оглушителни аплодисменти, които изглеждаха искрени.
После всички присъстващи станаха на крака, в това число и Джак, и продължиха сърдечните, шумни овации. Ако бе протегнал ръка, почти щеше да докосне Даяна. Идеше му да извика: Наздраве за булимията! Наздраве за всички стойностни каузи!
Беше време отново да пристъпи към действие. Дойде моментът за номер две в историята за Джил и Джак. Време за началото на много неща.
Освен това беше негов ред да бъде звезда тази вечер — да свири соло. На приема той наблюдаваше друга известна личност. Бе изучавал нейните навици и маниери на още няколко приема по различни поводи.
На външен вид Натали Шиън бе впечатляваща. Предизвикващата възхищението на своите зрители водеща на телевизионна новинарска емисия бе руса и с токчета изглеждаше около метър и седемдесет и два-три. Беше облечена в семпла класическа рокля от черна коприна. От нея струеше чар, но най-вече класа. Първа класа. Натали Шиън удачно бе описана като „американската кралска персона“, „американската принцеса“.
Джак започна да се придвижва малко след девет и половина. Част от гостите вече танцуваха на музиката на осемчленен оркестър. Непринудените салонни разговори течаха свободно: деловите сделки на Марион Гингрич, търговски проблеми с Китай, затрудненията на Джон Мейджър, планирани ски-излети до Аспен, Уислър или Алта.
Натали Шиън бе обърнала три „маргарити“6 — чисти, със сол по ръба на чашата. Беше я наблюдавал. Не ѝ личеше, но нямаше начин да не чувства нещо, трябваше да бъде поне леко развеселена.
„Тя е изключително добра актриса“ — мислеше си Джак, когато се озова до нея на един от страничните барове. Майстор на изживяванията за една нощ и любовните връзки за един уикенд. Джил я бе проучила основно. Зная всичко за теб, Натали.
Той направи две крачки встрани и внезапно двамата се озоваха лице в лице. Всъщност почти се сблъскаха. Той усети аромата на парфюма ѝ. Цветя и екзотични подправки. Прекрасно. Дори знаеше забавното име на този мирис — Ескада, акт 2.
— Съжалявам. Извинете — каза той и усети, че страните му поруменяват.
— Няма нищо. Аз не гледах къде вървя. Колко съм непохватна — отвърна Натали и се усмихна. Убийствената ѝ телевизионна усмивка в едър план. Наистина нещо, което трябва да се изживее лично.
Джак се усмихна в отговор и внезапно по очите му пролича, че се е сетил коя е. Той я бе познал.
— Вие никога не забравяте име или лице, вече единайсет години пред камерата — каза той на Натали Шиън. — Мисля, че цитатът е точен.
Натали не пропусна да отвърне на удара му.
— Вие сте Скот Куксън. Запознахме се в „Мередиан“. В началото на септември. Вие сте адвокат в престижна юридическа фирма, разбира се.
Тя се засмя на малката си шега. Хубав смях. Красиви устни и безупречно поддържани зъби. Натали Шиън. Неговата мишена за вечерта.
— Наистина ли сме се запознали в „Меридиан“? — попита тя, проверявайки фактите като един добър репортер, какъвто беше. — И вие сте Скот Куксън?
— „Да“ и на двата въпроса. После имахте още някаква работа в Британското посолство.
— Май и вие никога не забравяте лица и факти — каза тя. Усмивката ѝ остана непроменена. Съвършена, блестяща, почти ефирна. Телевизионната звезда в реалния живот, ако това бе реален живот.
Джак сви рамене и се престори на смутен, което не беше особено трудно в присъствието на Натали.
— Някои лица и някои факти — отвърна той.
— Е — каза Натали, — този път след приема не ме чака още един. Всъщност аз си тръгвам рано от подобни тържества. Дори и да не ви се вярва. Все пак това е една добра причина.
— Съгласен съм. Вярвам в смислените каузи.
— О, и коя е любимата ви кауза?
— „Обществото за предотвратяване на жестокостта към животните“ — отвърна той. — Това е каузата, която за мен има дълбок смисъл.
Опита се да изглежда приятно изненадан, че тя е останала да поговори с него. Можеше да играе тези салонни игри не по-зле от всеки друг, когато му се налагаше, когато поискаше.
— Ако си позволя малката дързост — каза той, — бихте ли обмислили възможността двамата заедно да се махнем оттук? — Неговата много естествена и непретенциозна усмивка смекчи прозвучалата нахално реплика. Въпреки това поканата бе недвусмислена. И явна. Отговорът на Натали Шиън бе от огромна важност и за двамата.