Три убийства за толкова кратко време. Предполага се, че знаменитостите трябва да са в по-голяма безопасност от нас, по-охранявани и над всичко това. В действията на убийците имаше нещо първично, необуздано и потресаващо.
Какво бе странното, сложно послание от Джак и Джил? Че никой вече не е в безопасност? Подмятах възмутителната мисъл в главата си. Беше добра изходна позиция, подходяща работна постановка.
Никой не е в безопасност? Джак и Джил ни заявяваха, че могат да дойдат за всеки, по всяко време.
Трупът отново бе съпроводен с бележка. Поредната строфа на Джак и Джил. Беше на нощното шкафче, оставена там за нас от странния и жесток убиец или убийци.
В стаята бе и един от търговските посредници на Майкъл Робинсън. Беше долетял от Ню Йорк. Хубав мъж със сребристоруси коси. Носеше дълго кашмирено палто върху костюм на Армани. Забелязах, че очите му са зачервени и подпухнали. Изглежда, бе плакал. Двама лекари от медицинската експертиза работеха върху фотогеничното тяло на актьора. Предполагам, че цялото проявено внимание може да се определи като проява на подобаващ стил. Само най-доброто за Майкъл Робинсън.
Имаше и други очевидни прилики с убийствата на Фицпатрик и Шиън. И в трите присъстваше някаква евтина безвкусица и извратеност. Всяко от тях представляваше екзекуция. И може би най-важното на този етап — те всички бяха „противни либерали“, нали? Те всички бяха разголени и изложени на показ заради онова, което представляваха.
— Д-р Алекс Крос? Извинете, вие сте д-р Алекс Крос, нали?
Обърнах се и видях високия строен мъж, който бе произнесъл името ми. Беше със сурови черти и почти войнишка стойка. Около четиридесетте, предположих. Носеше черен шлифер върху тъмносив костюм. Стегнат, делови вид. Определено някакъв висш служител на закона.
— Да, аз съм Алекс Крос — отвърнах.
— Аз съм Джей Грейър от Тайната служба — представи се той официално. Имаше нещо в самата изправена стойка на тялото му. Изключителна сигурност. Или морална увереност? Наличие на непоклатим стълб зад гърба му? — Старши агент от отряда по охраната на президентското семейство.
— С какво мога да ви бъда полезен? — попитах аз агент Грейър. В главата ми вече виеха аларми. Чувствах, че ми предстоеше да получа доста по-пълно обяснение защо съм избран да оглавя разследването по случая Джак и Джил. От кого и по каква причина.
— Трябва да се явите в Белия дом — каза той. — Опасявам се, че е върховно нареждане, д-р Крос. Отнася се за разследването по случая Джак и Джил. Съществува още един проблем, с който трябва да се запознаете.
— Обзалагам се, че е голям — рекох на агент Грейър.
— Да, боя се, че е така. Проблемът наистина е голям, д-р Крос. Има нещо, което трябва да споделим с вас.
Подозирах нещо подобно. Някъде там в дъното на съзнанието ми се бе спотайвал безмълвен страх. Сега се бе изправил пред мен.
Искаха да се явя в Белия дом.
Викаха юнака, способен да посече многоглавия змей. Даваха ли си сметка какво означава това?
30.
Тези дни във Вашингтон единственото, което всеки бе способен да сподели с готовност, като че ли бяха неприятностите.
И все пак едва ли бих могъл да споря с висшестоящите. Чинно съпроводих Джей Грейър нагоре по Пенсилвания Авеню до № 160012. Не питайте какво мога да сторя за родината си13.
Белият дом се намираше недалеч от хотел „Уилърд“. Въпреки относителното представяне на някои от последните му обитатели той продължаваше да упражнява своето магическо въздействие върху много хора, включително и върху мен. Бях влизал вътре само два пъти на предварително организирани обиколки с моите деца, но дори те бяха изключително впечатляващи и вълнуващи. Почти ми се прииска Деймън и Джани да са с мен.
Пуснаха ни незабавно през синия контролен пункт при западната алея. Позволиха на агент Грейър да паркира колата си в гаража под Белия дом. Оказаната чест видимо го поласка, но той се постара да не дава израз на чувствата си. Обясни ми, че гаражът все още се счита за основно противовъздушно скривалище и за спасителен път в случай на нападение.
— Полезна информация — рекох с усмивка. Грейър се усмихна в отговор. Беше принудена общителност, но поне и двамата полагахме някакво усилие.
— Сигурен съм, че сте любопитен да узнаете защо ви викат. Аз на ваше място бих се чувствал именно така.
13
Парафраза на цитат от прочута реч на Джон Кенеди „Не питайте какво родината може да стори за вас, а какво вие можете да сторите за родината си“ — Б.пр.