Накрая ѝ казах, че трябва да потеглям към къщи. Тя не възрази. Погледът в очите ѝ ми показа, че е разбрала докрай онова, което ставаше тук тази нощ и че с нея всичко е наред.
На входната врата Кристин отново ме изненада. Целуна ме по бузата и каза:
— Ела пак, Алекс, ако имаш нужда да поговорим отново. Ще ме завариш тук, отдадена на грижи за растителността в луксозната ми къща. Kwenda mzuri.
Разделихме се по този начин. На слука. Странна картина в странен момент в живота ни. Нямах представа дали нейният съпруг-адвокат си е бил у дома. Дали не е спял горе в спалнята? Наистина ли се казваше Джордж? Бяха ли още заедно?
Това бе една друга загадка, която трябваше да разбуля някой ден, но не днес.
На път за вкъщи си мислех дали трябва да се чувствам неудобно заради необичайната изненадваща визита у Кристин Джонсън. Реших, че не е необходимо, че няма защо да изпитвам каквото и да било притеснение при евентуална следваща среща. Тя ми бе предоставила тази възможност. Бе невероятно естествена в общуването си. Просто невероятно. В известен смисъл това ми причиняваше болка.
Когато се прибрах вкъщи, свирих на пиано още час и нещо. Бетовен, после Моцарт. Класиката ми се отрази добре. Качих се горе и надникнах при Деймън и Джани. Нежно ги целунах по страните, както бе сторила с мен Кристин Джонсън. Накрая заспах на дивана долу. Не изпитвах самосъжаление там, но се почувствах много самотен.
Спах, докато настоятелният пронизителен звън на телефона ме събуди, пускайки по тялото ми адреналин като електрически ток.
Отново Джак и Джил.
55.
Универсален магазин „Тайсънс“ на Тайсънс Корнър, заедно с намиращия се в съседство търговски център „Тайсънс“, беше един от най-големите търговски комплекси в Съединените щати, а може би и в света. Сам Харисън бе оставил колата си на огромния паркинг малко след шест часа сутринта. Поне стотина коли вече бяха там, макар че Версаче, Нийман Маркус20 и някои от другите скъпи магазини нямаше да отворят преди десет. Известната местна пекарна за мерилендски кифли вече работеше с пълна сила и въздухът се изпълваше с апетитен аромат. И все пак Джак не беше дошъл тук, за да си купи гореща кифла с боровинков пълнеж.
От паркинга на търговския комплекс той стигна с равномерно бягане до Чайна Бридж Роуд в Маклейн. Носеше шорти и яке на „Фила“ в синьо и бяло и изглеждаше като един от обитателите на къщите в този квартал, чиято цена варираше от 400 000 до 1 500 000 долара. Това бе едно от важните правила в играта му: Винаги си давай вид, че си местен, че си един от тях и скоро наистина ще бъдеш.
Със своята къса руса коса и атлетична фигура той имаше вид на търговски пилот от авиолиниите на САЩ или „Делта“. Или може би на един от многото квартални професионалисти — лекари и адвокати, каквито са там. Приличаше на местен, това беше безспорно. Пасваше безупречно на обкръжението.
Знаеше от самото начало, че ще му се наложи да извърши сам това убийство. Джил не трябваше да се появява тук в Маклийн Вилидж. Лично за него това наистина бе крайно неприятно. Беше прекомерно трудно дори за Джак и Джил, дори за играта на всички игри.
Убийството тази сутрин щеше да бъде изключително опасно. Този човек-мишена би могъл да знае, че някой идва за него. Четвъртото поред щеше да бъде трудно, изпълнено с невероятни усилия. Той мислеше за всичко това, докато тичаше ритмично към своята крайна цел в красивото и спокойно вашингтонско предградие.
Когато премина на Ливингстън Роуд, той се опита да освободи съзнанието си от всичко и да се съсредоточи единствено върху ужасното убийство, което му предстоеше.
Отново бе Джак, бруталният убиец на знаменитости. Само след няколко минути щеше да го докаже.
Този път щеше да бъде трудно, по-трудно от всякога. Човекът, който щеше да убие, преди време бе един от най-добрите му приятели.
В играта на живот и смърт това нямаше значение. Той нямаше близки приятели. Изобщо нямаше приятели.
56.
„Аз съм Сам, Сам съм аз“ — мислеше си той, докато тичаше.
Но всъщност не беше Сам Харисън.
Нямаше руси коси, нито носеше шикозни анцузи с фирмен надпис върху джоба на гърдите.
„Кой, по дяволите, съм аз? В какво се превръщам?“ — питаше се той, а краката му биеха здраво по паважа.
Знаеше, че къщата на Ливингстън Роуд номер 31 се обезопасява със сложна охранителна система. Не бе очаквал нещо по-различно.
20
Известна верига скъпи универсални магазини с клонове в големите американски градове. — Б.пр.