НА МЕН ЛИ ГОВОРИШ22?
— Чуваш ли ме, господинчо? Глух ли си, или какво? Това е свободна от дрога зона, така че се махай! Веднага. Абсолютно никакво шляене около това училище. За теб се отнася, ей ти, с военното яке! Отивай си. Хайде, марш от тук!
Що не идеш да се чукаш, а? Ще се разкарам, когато ми е кеф и когато съм готов.
Тя се изправи пред него. Беше едра. Във всеки случай — доста по-едра от него.
— Отивай си, иначе ще си го получиш. Не приемам никакви глупави обяснения. Никакви. Сега се махай. Чу ме какво казах.
Добре, по дяволите. Продължи нататък, без да ѝ достави удоволствието да ѝ се изрепчи. Когато стигна до пряката, видя как пуснаха всички ученици на двора, опасан с високата телена ограда, дето изобщо не важеше, що се отнасяше до сигурността. Не можеш да ми попречиш да вляза.
Оглеждаше се за малкия син на Крос, претърсваше двора с поглед. Да, намери го. Без особено усилие. Висок за възрастта си. Красив, а? Пич отвсякъде. Казваше се Деймън.
Директорката още беше на игрището, наблюдаваше го, гледаше го лошо. Казваше се Джонсън.
Е, сега бе мъртва. Вече бе древна история. Също като дъртата Соджърнър Трут — бившата робиня, бившата аболиционистка23. Всички бяха такива, помисли си убиецът, когато най-сетне реши да си тръгне. Имаше и по-важни неща от това да се шляе наоколо и да си губи ценното време. Сега беше голяма звезда. Беше значим. Беше някой.
Щастлив, щастлив. Радост, радост.
— Ако го вярваш — каза той, без да се обръща към никой конкретно, просто към обичайните гласове, отекващи в главата му, — значи си по-голяма откачалка и от мен. Не съм щастлив. И радост въобще няма.
Докато завиваше зад ъгъла, видя една полицейска кола, която се приближаваше към училището. Време беше да се разкара от тук, но щеше да се върне.
67.
На другия ден следобед събрах всички папки и бележки по случая Джак и Джил. Сутринта пак ходих до Лангли във Вирджиния. Този път без музика в колата. Само монотонният звук от търкането на гумите в асфалта. Джийн Стърлинг ме бе помолила да види какво бях установил до момента. Звъня поне пет-шест пъти. Този път обеща да ми отвърне със същото. Ти ми показваш твоите бележки, аз моите. Окей? Защо не? Звучеше логично.
Една асистентка от Агенцията, жена на двайсет и няколко години, с прическа тип военна подстрижка, ме съпроводи до залата за съвещания на седмия етаж. Помещението бе просторно и светло и нямаше нищо общо с моята клетка на сутеренния етаж в Белия дом. Чувствах се като мишка извън дупката си. Като споменах Белия дом, до този момент не бях чул от Тайната служба да планират някакво разследване на евентуални врагове на президента от висшия ешелон. С връщането си във Вашингтон възнамерявах отново да засегна този въпрос.
— В ясни дни хората бяха свикнали да виждат паметника на Вашингтон — каза Джийн Стърлинг, приближавайки откъм гърба ми. — Вече не е възможно. Състоянието на въздуха във Феърфакс Каунти е отчайващо. Каква е реакцията ви на този етап по отношение на архива с данни за нашите елитни убийци? Шок? Изненада? Досада? Какво ви е мнението, Алекс?
Бях започнал да привиквам на картечния стил на говорене на Джийн. Определено си я представях в ролята на преподавател в колеж по право.
— Първата ми реакция е, че ни трябват седмици, за да анализираме възможността някой от тези хора да е психопат убиец. Или да е Джак — отвърнах аз.
— Съгласна съм с вас — кимна тя. — Но да предположим, че трябва да свием разследването си в двайсет и четири забавни часа, които горе-долу изчерпват реалното ни време за работа. При това положение имате ли предвид някакви главни заподозрени, Алекс? Нещо сте измислили, Алекс. Какво е?
Вдигнах три пръста. До този момент бях „измислил“ три неща.
Тя се усмихна широко. Аз също. Трябва да се научиш да се надсмиваш на лудостта, защото иначе може да те завлече толкова надълбоко, че никога да не изплуваш отново на повърхността.
— Окей. Добре. Това искам да чуя. Нека отгатна — каза тя и продължи. — Джефри Дейли, Хауърд Кеймънс, Кевин Хокинс.
— Интересно — рекох. — Това поне може да означава нещо. Май е по-добре да започнем с името, което фигурира и в двата ни списъка. Разкажете ми за Кевин Хокинс.
68.
Джийн Стърлинг отдели двайсетина минути, за да ме запознае с основните факти около Кевин Хокинс.
— Ще ви бъде приятно да научите, че вече държим Хокинс под наблюдение — каза тя, докато се спускахме плавно с един бърз и безшумен асансьор към подземния гараж, където бяха паркирани колите ни.
22
Последните думи — култова реплика на главния герой (Робърт Де Ниро) от филма на Скорсезе „Шофьор на такси“. — Б.пр.
23
Аболиционист — борец за премахване на робството по време на войната между Севера и Юга. — Б.пр.