Спря на място. Кейди го последва.
— Това Са мама и татко — каза Кейди.
Двамата бяха спрели пред огромен плакат. На него бе същата снимка, която Джейк пазеше в тетрадката си. Родителите им се усмихваха щастливо пред фотоапарата, облечени в окаляните дрехи с цвят каки, вдигнали каменния блок с маянските изображения.
Зад гърбовете им продължиха да долитат крясъци откъм двора.
Поредна порция лъжи по адрес на родителите им.
Джейк се взря в лицата им, изобразени в естествена големина. Това беше повече, отколкото можеше да понесе. Обърна гръб на постера. Чу вик, по-силен от предишните:
— Убийци и крадци!
В този миг Джейк си спомни нещо: как онзи противен тип бе кимнал на Морган Дръмонд, когато влизаха в музея.
Сякаш двамата се познаваха.
Кимването.
Като че ли то бе предварително уговорен сигнал.
Джейк си припомни и откровението, което Дръмонд бе направил по-рано. Дали този скандал не бе още един опит да се постигне по-широко медийно отразяване, да се полемизира изложбата, да се продадат повече билети?
Или пък целеше нещо далеч по-зловещо?
Няколко минути Джейк обикаляше изложбената зала, потънал в мислите си. Кейди също кръжеше наоколо с ръце здраво скръстени на гърдите, сякаш се боеше да докосне каквото и да било. Движеха се из залата по различни орбити като две планети, чиито пътища никога не се пресичат.
Докато Джейк обикаляше между експонатите, притесненията му постепенно започнаха да се разсейват. Смайването и възхитата охладиха горещите страсти, успокоиха разтуптяното му сърце. Накъдето и да се обърнеше, пред очите му се изправяха артефакти и реликви, които бяха скицирани или описани в дневниците на родителите му, като например двуглавата змия от брошурата. На живо необикновената змия изглеждаше още по-ослепителна, ярко осветена от халогенните лампи. Очите ѝ бяха изработени от рубини. Люспите ѝ бяха гравирани върху златото до последната подробност. Зъбите бяха направени от късчета слонова или някаква друга кост.
Джейк бръкна в елека си, извади дневника на баща си и подвързания с кожа скицник на майка си. Бе решил, че двата дневника трябва да бъдат с него, когато влезе в музея. Отвори този на баща си и прочете описанието на двуглавата змия.
От начина, по който змията образува тази изящна осморка, можем да съдим, че реликвата би трябвало да символизира представата на маите за вечната природа на вселената. От майсторството на занаятчията можем да съдим, че артефактът се отнася към класическия период в неговия най-голям разцвет. Мога само да гадая…
Джейк продължи да чете и докато разглеждаше изложбата и спираше пред всеки експонат, в главата му звучеше гласът на баща му. Обикаляше от артефакт на артефакт и усещаше как всеки от тях го отвежда по-близо и по-близо до родителите му. Дали майка му бе почистила и лъснала онзи сребърен ягуар, ей там? Дали баща му бе преброил броя на кръговете, образуващи колелото на маянския календар?
Джейк си припомняше уроците, които майка му и баща му му бяха преподавали, когато бе малко момче. И те не бяха посветени единствено на археологията. Спомни си как майка му го учеше да си връзва връзките на обувките.
Зайчето скача ей в тази дупка, после излиза отзад…
Усети, че забавя крачка. Макар да се намираше на хиляди километри от имението „Рейвънсгейт“, Джейк откриваше тук близост, интимност, сякаш бе открил отдавна забравена стая в родния си дом.
— Колко дълго смяташ, че трябва да останем? — попита го Кейди най-сетне с обичайната си интонация на пресилено нетърпение.
Джейк се обърна към вратата. Суматоха в двора бе утихнала, но се чуваше нечий приглушен говор, макар и прекалено тих, за да долови отделните думи. Бурята продължаваше да вилнее. За разлика от сестра си, Джейк не бързаше да си тръгва. Внезапно го завладя остро собственическо чувство. Не искаше тук да идват и други хора. Това би било равносилно на това да откраднат частица от сърцето му. Едва понасяше дори присъствието на сестра си.
Трябваше да види гвоздея на изложбата.
Той не беше поставен в стъклена витрина, а лежеше върху нещо като пиедестал: шейсетсантиметрова пирамида, изработена от масивно злато. Деветте ѝ стъпала отвеждаха до плосък връх, на който бе кацнал дракон с разперени крила. Драконът бе изработен от голям къс нефрит. Очите му, два огнени опала, като че ли пронизваха Джейк право в сърцето.
— Кукулкан — промърмори той при вида на пернатия бог-дракон на маите.
Джейк разпозна и този артефакт. Според дневника на баща му, безценната реликва била открита върху капака на варовиковия саркофаг. Джейк прибра дневника на баща си и отвори скицника на майка си. Запрелиства рисунките в търсене на изображението на пирамидата.