В мига, в който пламъците изгаснаха, светнаха червените аварийни светлини и озариха изложбената зала с рубинени отблясъци.
Джейк се изправи.
Странно…
Любопитен, той разтвори скицника на майка си и откри страницата с рисунката на пирамидата. Макар светлината да беше слаба, той успя да зърне същата дупка и на рисунката. И там дупката бе празна.
— Тук няма нищо — каза той и почука с пръст мястото.
Кейди се приведе.
— Сега няма нищо. — Тя протегна ръка и опипа хартията. — Виж как е размазано… Усещам лека неравност върху хартията. Нещо е било нарисувано и…
— … и смяташ, че е било изтрито?
Кейди кимна.
— Който и да го е направил, много е бързал.
— Мама?
— Не зная.
Джейк свали скицника и впери поглед в златната пирамида. Защо мама ще нарисува нещо, а после ще го изтрие?
Наклони глава встрани и започна да изучава дупката.
Беше съвършен кръг с размерите на…
Джейк се плесна по челото.
— Разбира се… — промърмори той.
— Какво? — попита сестра му.
Джейк не ѝ отговори. Затвори скицника и го прибра в елека си. Припомни си още един от уроците на баща си.
Никога не приемай нищо за дадено — истинските учени не го правят — винаги проверявай и препроверявай.
Джейк посегна към врата си, изсули кожената връвчица през главата си и освободи своята половина от златната маянска монета. Поднесе я към пирамидата. Размерите ѝ като че ли пасваха на дупката.
Винаги проверявай…
Джейк пристъпи напред и протегна своята монета.
— Какво правиш? — Кейди потрепери от страх.
Джейк не ѝ обърна внимание и постави своята половинка в дупката. Пасваше идеално, но все пак трябваше да бъде сигурен.
… и препроверявай.
Остави монетата в дупката и се обърна към Кейди:
— Опитай твоята.
Джейк знаеше, че сестра му носи своята половина от монетата, но тя поклати глава.
— Кейди, мама и татко не са ни изпратили случайно двете половини на монетата. Не искаш ли да разбереш защо са го направили? Това може да е първата улика.
Тя се поколеба. Джейк видя страх в очите ѝ…, а може би и болка.
Въпреки това Кейди повдигна косата си и разкопча златната верижка, на която бе закачила своята половина от монетата. Застана плътно до Джейк, рамо до рамо.
Изниза монетата от верижката и я вдигна.
— Ако се случи нещо… — предупреди го Кейди, но и нейният глас трепереше от вълнение.
— Виж дали пасва.
Тя повдигна своята половина от монетата, но когато протегна ръка към пирамидата, в мраморната зала отекна гръмогласен вик, подобно на изстрел от пушка за слонове. Джейк се обърна и видя Дръмонд да тича към тях.
— НЕ ПИПАЙТЕ…
Джейк не бе в състояние да обясни защо го направи. Вероятно бе някакъв инстинкт, скрит дълбоко в сърцето му. Пренебрегна предупреждението на Дръмонд, обърна се и хвана Кейди за ръка. Внезапният вик буквално я бе вцепенил. Джейк постави нейната половина от маянската монета в дупката. Прилегна идеално на мястото до неговата.
Всичко си пасна абсолютно точно.
Съединената монета изведнъж засия ярко и освети маянските глифове, изобразени върху нейната повърхност.
Джейк прошепна думите, образувани от двата символа: sak be.
Превеждаха се като бял път.
— НЕ! — изкрещя Дръмонд. Едрият мъж се опита да извика и още нещо. Прозвуча като предупреждение, но думите му бяха заглушени от поредната разтърсваща гръмотевица.
Ослепително ярка и оглушително силна, експлозията угаси аварийните светлини.
Преди Джейк да успее да реагира, земята под краката му пропадна. Кръвта нахлу в главата му, сякаш падаше отвесно в кладенец. Пред очите му затанцуваха звезди. Бучене изпълни ушите му. Сетне звездите изчезнаха, а мракът като че ли отново бе станал още по-черен.
Не изпускаше обаче ръката на Кейди. Тя му се струваше единствената връзка с реалността. Пръстите му се вкопчиха в нейните. Този миг продължи сякаш безкрайно дълго.
Макар и заслепен, Джейк усещаше, че не са сами в тъмнината. Косъмчетата по врата му бяха настръхнали. Знаеше, че там в мрака има нещо, което го наблюдава.