— Почакай… — спря я Джейк, който се опитваше да намери точните думи, но бе толкова объркан, че остана почти безмълвен. — Как… Къде…
Пиндор последва Марика.
— Ще получите отговори в Калипсос.
Думите му прозвучаха почти заплашително.
— Почакай — продължи Джейк, който искаше да каже нещо, каквото и да било. — Ти си римлянин, нали?
Момчето оправи гънките на тогата си.
— Разбира се. Нима поставяш произхода ми под съмнение?
— Не, не… — Джейк трескаво се обърна към момичето. — А, ти, Марика, си мая, нали?
В отговор получи кимване.
— Първите хора от моето племе пристигнали тук преди петнайсет поколения. Пиндор е в състояние да проследи предците си шестнайсет поколения назад. Други от Изгубените племена са пристигнали тук още по-отдавна. Много по-отдавна.
И Марика продължи по пътя.
Джейк зяпна подире ѝ.
Изгубените племена?
Отново огледа Калипсос, този път по-внимателно. Нима онази дървена хижа със сламен покрив бе викингска? Ами онези наколни жилища? Приличаха на африкански. Но не беше сигурен. Струваше му се, че там долу е събрана цялата история, древни племена от различни епохи и различни краища на света.
Но как… и защо?
Джейк искаше да огледа Калипсос по-отблизо.
За разлика от сестра си.
Кейди не помръдваше от мястото си. Беше присвила очи, погледът ѝ бе изпълнен с тревога и подозрение.
— Може би не трябва да се отдалечаваме прекалено много. — Тя хвърли поглед към каменните кули зад тях. — Ако има начин да се измъкнем от този Джурасик парк, може би трябва да стоим до мястото, на което се озовахме тук.
Джейк не я слушаше. Още една постройка бе привлякла вниманието му. Намираше се отвъд странния град и се издигаше в незаселената част от долината, заобиколена от гори. Всъщност по-голямата част от нея оставаше скрита от джунглата. Ето защо Джейк не я бе забелязал веднага.
— Трябва да намерим начин да се върнем у дома — продължи Кейди.
Джейк вдигна ръка и посочи полускритата постройка.
— Какво ще кажеш да започнем търсенето от там?
Кейди проследи ръката му.
Над джунглата се извисяваха само горните две стъпала на пирамидата, но това бе достатъчно, за да позволи на Джейк да види масивната скулптура на върха. Тя изобразяваше каменен дракон, озарен от танцуващите слънчеви лъчи. Драконът бе протегнал врата си към небето и бе разгънал крила, но само донякъде, сякаш се канеше да отлети всеки момент. Фигурата бе същата като онази на върха на златната пирамида в музея, същата, която майка им бе нарисувала в своя скицник, а баща им бе описал в дневника си.
Джейк пипна с ръка дневниците във вътрешния джоб на елека си. Невъзможно бе да сбърка постройката, която се издигаше пред тях.
Това бе същата пирамида.
Само че в естествена големина!
Бе толкова смаян, че не можеше да помръдне от мястото си.
— Идвате ли, или не? — нетърпеливо подвикна Марика.
Джейк погледна Кейди. Тя трябваше да разбере. Присви длан върху скритите в джоба дневници. Ако малката пирамида в музея бе успяла, неизвестно как, да ги пренесе тук, сигурно по-голямата пирамида в долината криеше ключа към завръщането им у дома. И не само това. Джейк си представяше на първо място как майка му и баща му са работили в онази гробница в Мексико и са открили малката златна пирамида.
Дали са подозирали истината? Дали са загинали, опитвайки се да опазят тайната?
Пирамидата можеше да им предложи не само път към дома, но и отговор на най-голямата загадка в живота на Джейк и сестра му:
Какво всъщност се бе случило с техните родители?
Разнесе се нов шум: скърцане на колела и подрънкване, съпроводени от тракането на нещо по-голямо. Пиндор изтича напред, за да огледа какво идва зад завоя.
Шумът се усили. Джейк успя да различи няколко приглушени гласа. Пиндор повдигна копието си за поздрав, сетне отстъпи встрани, за да направи място на идващите.
Появиха се две необикновени създания, които теглеха двуколка. Джейк зяпна смаяно с уста. Сиво-зелените животни, които теглеха двуколката, бяха с размерите на впрегатни коне, но не бяха коне. Всяко от тях тежеше по половин тон и се тътреше на четири крака.
— Europasaurus — разпозна ги Джейк. — Европазаври или динозаври-джуджета.
В колесницата се возеха трима мъже: един държеше юздите, другите двама носеха копия и мечове. Единият скочи и се запъти към тях. Беше облечен като Пиндор, с тази разлика че носеше бронзова броня и шлем.
— Херонид — каза Марика. Момичето скръсти ръце и произнесе с горчивина. — По-големият брат на Пиндор.
Новодошлият заговори високо.
— Баща ни е бесен, Пин! Какво правиш тук край Рухналата порта?