Процесията им бе започнала да привлича все повече и повече внимание. Хората ги сочеха с пръсти, хлапетата подтичваха, за да подръпнат раницата на Джейк или да огледат с любопитство дрехите на Кейди. Херонид и ездачите непрекъснато ги пропъждаха.
Едно египетско момиченце — едва ли бе на повече от пет годинки — с обръсната глава и гримирани очи, пренебрегна предупрежденията на Херонид и се втурна към Кейди. Поднесе ѝ цвете с пурпурни венчелистчета:
— Много си красива — каза то.
Кейди прие и подаръка, и комплимента.
— Благодаря!
Джейк забеляза облекчението в гласа ѝ, последвало този толкова обикновен жест на гостоприемство. Кейди пусна ръката на Джейк и хвана цветето с две ръце. На устните ѝ заигра едва забележима усмивка. Може би този дребен жест ѝ бе дал нещо, за което да се хване, сламка, която да ѝ позволи да събере сили.
Дали не е бил основан така Калипсос?
С помощта на един най-обикновен поздрав.
Джейк насочи вниманието си към следващия завой. Право пред тях изникна замъкът Калакрис. Забеляза стражите по стените му. Запита се как ли ще ги посрещнат там.
Погледна към Марика. Лицето ѝ бе угрижено. Това не вещаеше нищо добро.
8.
Чужди в чужда земя
Джейк влезе в открития вътрешен двор на замъка с опряно в гърба копие. В средата на двора, в подножието на дърво с размерите на гигантска секвоя, се бяха излегнали войници, които се заливаха от смях. Вляво, долепени до стените на замъка, се издигаха каменни конюшни и кошари с дъсчени огради.
Динозаврите, използвани като ездитни животни от войниците, изпръхтяха тихо, усетили близостта на дома и храната. Двата отиса изпънаха вратове, но ездачите им ги пляснаха леко по хълбоците с къси пръчки, наподобяващи нагайки, подръпнаха поводите и им заговориха успокоително. Ездачите на слонове в Индия контролираха животните си по същия начин.
Когато преминаха през портата, към тях се приближи група войници. Идваха от тренировъчния плац, разположен в другия край на двора, където и в момента се провеждаха упражнения с мечове и копия. Плацът бе заобиколен от двуетажни казарми. Висок мъж с шлем, украсен с пурпурни пера, водеше войниците.
— Кавалерията — прошепна Марика на Джейк. — Херонид се обучава, за да се присъедини към техните редици.
Херонид пристъпи напред и поздрави войника с пурпурния шлем, повдигайки десния си юмрук до гърдите.
— Центурион Гай, водим тези чужденци, за да ги представим пред съвета на старейшините.
Центурионът хвърли бегъл поглед към Джейк и Кейди. Единствената му реакция бе леко трепване на очите.
— Смятаме, че това са шпиони, изпратени от Калверум Рекс — добави Херонид и изпъна гърба си до такава степен, че Джейк се притесни да не счупи някой прешлен.
Центурионът огледа изпитателно Джейк и Кейди. Строгият му поглед омекна, в очите му заиграха весели пламъчета. Бръчките около ъгълчетата на очите му се задълбочиха и издадоха, че мъжът често се смее. Джейк хареса Гай, макар центурионът все още да не бе промълвил нито дума.
— Ако това са шпиони — каза той, — тогава Калверум е започнал да ги обучава от невръстни деца.
Херонид отмести поглед. Съмнението, прозвучало в гласа на центуриона, накара лицето му да почервенее като цвекло. Хвърли бърз поглед към Пиндор, сякаш обвиняваше по-малкия си брат. Все пак, в опит да запази достойнството си, Херонид се обърна отново към центуриона и изломоти:
— Не трябва ли съветът на старейшините да реши подобен въпрос и да прецени…
Центурион Гай тупна Херонид по рамото, за да го накара да замълчи.
— Прав си, млади Херонид. Тези двамата трябва да бъдат отведени пред съвета. Странни знамения съпровождат появата им тук. Особено последните новини, които идват от съгледвачите ни в дълбоката джунгла… поне онези, донесени от малцината, успели да се завърнат…
Лицето му помръкна и той кимна към двамата ездачи.
— Аз ще ги отведа пред съвета. Вие двамата се върнете на постовете си при градските порти.
Гай размени няколко думи с малко момче, облечено в тога, препасана с колан, сетне се обърна към Джейк и Кейди. Момчето хукна към замъка. Вероятно бе куриер, изпратен да извести за тяхното пристигане.
— Аз съм Марк Гай, първи центурион на кавалерийската гвардия.
— Джейк… Джейк Ренсъм. Това е сестра ми Кейди.
— Катрин Ренсъм — поправи го сестра му и изпъна гръб, за да изглежда малко по-висока, макар да се поизчерви от вниманието на центуриона.
Гай кимна.
— Имената ви са също толкова странни, колкото странни са и дрехите ви. Ако ме последвате, ще помолим съвета за аудиенция. — Погледна към Херонид, който стоеше редом с Пиндор и Марика. — Вие също трябва да дойдете и да докладвате пред съвета.