Преди някой да успее да обясни, през свода зад гърба на монаха се появи трети мъж. Движеше се безшумно и беше слаб като сянката на слънчев часовник. Носеше плътна черна роба, която се влачеше по пода. Главата му бе обръсната, кожата му бе мургава, видът му бе отблъскващ. Очите му бяха студени и безизразни. Погледът му обходи групичката, без да издаде никаква емоция. Това, което правеше вида му още по-страховит, бяха татуировките на челото, нанесени с червено мастило. Татуировките бяха на египетски йероглифи.
Мъжът се присъедини към първите двама и заедно прекосиха по-ниския подиум и заеха местата си. Джейк забеляза, че всеки от тях носи на врата си сребърно синджирче, на което бе окачено сребърно чукче.
Джейк погледна Марика. Тя прошепна едва доловимо:
— Тези тримата са магистрите… магистрите на алхимията.
Бащата на Пиндор остана прав на горното ниво.
— След като съветът се е събрал в пълен състав, нека разберем кои са тези чужденци и каква опасност представляват за Калипсос.
Джейк усети тежестта на шест чифта очи да се насочва към него и сестра му.
9.
Съветът на старейшините
— …и така преминахме през Рухналата порта — завърши Марика.
Членовете на съвета потънаха в мълчание. Бяха разпитали Марика и Пиндор надълго и нашироко, бяха чули коментарите и на Херонид. До момента не бяха обърнали никакво внимание на Джейк и Кейди.
Най-накрая бащата на Марика каза:
— Бих искал да видя демонстрация на тази необикновена алхимия, която е прогонила гръмогущер.
Монахът до него кимна.
— Съгласен съм с магистър Балам. И аз бих искал да я видя в действие.
Третият магистър просто впери поглед в Джейк.
Бащата на Пиндор им махна с ръка от горния ред, знак, който означаваше, че трябва да се подчинят.
Джейк извади кучешката свирка от джоба си.
— Не зная дали ще чуете нещо.
Поднесе свирката до устата си и я наду.
Звукът, който се чу, бе не по-силен от шепот. Старейшините не доловиха дори и това. Поклатиха глави и свиха рамене.
— И това е прогонило гръмогущер? — попита бащата на Пиндор, без да прикрива съмнението в гласа си.
— Да, старейшина Тиберий, — заяви Марика. — То притежава необикновена тиха алхимия.
Джейк вдигна свирката в ръка и се обърна към старейшините.
— Това не е плод на алхимия. Това е плод на онова, което ние наричаме алхимия.
Джейк се намръщи недоволно. Искаше да каже наука, но думата, изплъзнала се от устата му, бе алхимия.
Мъжете, седнали зад масите, се спогледаха объркано. С изключение на египтянина, чието изражение не трепна.
Джейк допря пръсти до гърлото си и си припомни обяснението на Марика. Някаква загадъчна сила му помагаше да превежда думите си на общия език. Да не би този универсален преводач да смяташе, че алхимия и наука е едно и също? Възможно е да е така. Нима древните алхимици не са изучавали химия и физика? Дори Исак Нютон е смятал себе си за алхимик.
Джейк направи нов опит, като този път съсредоточи мисълта си върху думите, които изрича.
— Свирката не е плод на алхимия, а на наука.
Този път изрече това, което трябваше, но му бе необходима силна концентрация. Езикът му с мъка оформи думата. Все едно се опитваше да говори, след като зъболекарят му го е лекувал под упойка.
— На-ука? — повтори бащата на Марика.
Джейк се зачуди как да им демонстрира какво представлява науката. Обърна се към Кейди и посочи предния джоб на елека ѝ.
— Покажи им айпода си.
— Моят айпод?
— Пусни им го, нека го чуят.
Тя се намръщи, но се подчини.
Когато сестра му извади айпода от джоба си, Джейк обясни:
— Там, откъдето идваме, използваме различен вид алхимия, наречен наука.
Кейди постави една от слушалките на място и включи музикалния плейър. Веждите ѝ подскочиха.
— О, това е „Усмирителна риза“! — шумно възкликна тя. Когато всички погледи се впериха в нея, тя поясни кротко и смирено — Това… това е една от любимите ми песни.
Джейк я подкани с ръка.
— Дай им да послушат.
Кейди пристъпи към банката на долния ред. Старейшините и магистратите се събраха и един след друг взимаха слушалките, за да чуят музиката. Облещваха очи от изненада, но не проявиха страх, както бе очаквал Джейк. След това тримата магистрати сближиха глави и започнаха да обсъждат нещо.
Джейк долови няколко думи, произнесени от бащата на Марика:
— …някакъв рупор… комбинация от зелени кристали, може би…
Не чу останалото, тъй като бащата на Пиндор удари с юмрук по банката.