Облече се бързо. Нямаше отговор на въпроса, но трябваше да отложи всяко проучване в тази посока. Точно сега имаше по-неотложни грижи.
Джейк огледа стаята си. Вратата на спалнята бе затворена, но очевидно някой бе влизал в помещението, докато бе спал.
Присви тревожно пръсти в юмрук. Предната вечер бе взел една допълнителна предпазна мярка. Прекоси стаята и приклекна до ръба на леглото. Пъхна ръка под рамката и напипа дневниците на родителите си. Беше ги скрил там на сигурно място.
Взе ги в ръце, но веднага изпита усещането, че нечии очи се взират в него, а нечии уши се ослушват за всяка негова дума. Прибра дневниците в джоба на елека си и ги потупа лекичко; сега се чувстваше малко по-спокоен. Метна раницата на гръб.
След като се приготви, отиде до вратата и я отвори. Стаята му бе разположена на втория етаж в дома на Балам. Стълбите, които водеха към дневната, се намираха в края на късичкия коридор. Джейк долови приглушени гласове, но разговорът се водеше прекалено тихо, за да чуе каквото и да било. Стигна площадката на стълбите, когато чу един глас да казва на висок тон:
— Просто го събуди, Марика!
Джейк надникна надолу и видя Марика да седи на масата с разтворена книга пред себе си. Беше отбелязала страницата си с пръст. Край масата се въртеше момче с римска тога и сандали. Беше Пиндор. Джейк си спомни, че старейшинът Тиберий възложи на момчето да бъде негов водач. Очевидно Пиндор бе дошъл, за да пристъпи към изпълнението на своите задължения.
Марика трябва да бе усетила присъствието на Джейк. Вдигна поглед към него, а той се изправи и леко се изчерви, смутен, че са го заловили да подслушва. Вдигна ръка, поздрави момичето и слезе по стълбите.
Марика се изправи.
— Има малко каша — каза тя и посочи купичката, покрита с капак. — Още е топла.
Пиндор завъртя очи.
— Нямаме време…
Тя го накара да замълчи само с един поглед.
— Само защото ти вече изяде три купички.
— Бях гладен! — Пиндор погали стомаха си. — Снощи си легнах, без да вечерям. — Последните му думи бяха придружени от сърдит поглед, отправен към Джейк, сякаш вината за това бе негова.
Марика въздъхна и се обърна към Джейк. Имаше сенки под очите, изглеждаше уморена. Очевидно не бе спала добре.
— Татко помоли да му се обадим, преди да тръгнем.
Джейк погледна към затворената врата на кабинета.
— Не — каза тя. — Той е горе в Астромикона. Магистър Осуин е при него. Двамата прекараха там цялата нощ.
— Изучаваха върха на стрелата? — попита Джейк.
— Така мисля.
Пиндор пристъпи към тях.
— Настина ли видя кръвния камък?
Джейк присви вежди:
— Кое?
— Стрелата, която е ранила ловджийката Ливия и я е отровила.
Джейк си спомни смъртоносното парче кристал, толкова черно, сякаш бе късче от най-черния мрак. Обзе го хлад само при спомена за него.
— И двамата видяхме върха на стрелата — каза Марика. Тя улови погледа на Джейк. — Татко я обезвреди бързо и отне силата ѝ.
— Съжалявам, че съм го пропуснал — каза Пиндор.
— Не — изрекоха Марика и Джейк едновременно, при което стреснатият Пиндор отстъпи назад.
— Никога не съжалявай за подобно нещо — завърши Марика. Тя посочи с ръка към масата, за да смени темата.
— Джейкъб, искаш ли да закусиш? Днес кашата е с горски плодове. Много е вкусна.
Той поклати глава. Споменът за снощното кръвопролитие уби апетита му.
— Не, благодаря…, а и можеш да ме наричаш Джейк — добави той.
Марика посрещна думите му с усмивка, след което се обърна и тръгна към стълбите.
— Тогава да си вземем довиждане с баща ми и да тръгваме.
— Къде ще ходим? — попита Джейк.
— Татко предположи, че ще пожелаеш да посетиш сестра си. Да се увериш, че всичко с нея е наред. Също както при теб.
Джейк кимна бавно. Не всичко при него беше наред, но не каза нищо. Почувства се леко гузен. Изобщо не се бе замислил как се справя Кейди. Нищо чудно да се бе скрила под леглото от страх.
Горе, на върха на кулата, слънчевата светлина хвърляше отблясъци върху бронзовия купол на Астромикона. Джейк присви очи срещу ярките слънчеви лъчи и забърза след Марика, която се бе отправила към вратата.
Момичето почука и след миг пантите мазно проскърцаха. Магистър Балам надникна навън. Посивелите му коси бяха още по-разрошени от предната нощ, а очите му изглеждаха уморени. Въпреки това се усмихна, като видя кой стои на прага.
— А, добре. Исках да разменя няколко думи с младия Джейкъб, преди да излезе. — Той отстъпи назад и махна с ръка на Джейк да влезе. — Ела. Магистър Осуин отиде да подремне… и да хапне малко каша, предполагам. Което е добре, защото в противен случай нямаше да има къде да се завъртим.