Балам му го взе с усмивка. Почука кристала със сребърно чукче, подобно на онова, което носеше на врата си като символ на магистърския си сан. Кристалът звънна като звънче и огънят в него угасна.
— Подобни кристали ни осигуряват топлина, докато сините камъни… — Балам взе друг кристал, този път с цвят на светъл сапфир. Присви устни и подухна върху повърхността на камъка. Студеният блясък във вътрешността на кристала засия по-силно.
Джейк можеше да отгатне предназначението му. Протегна длан над кристала.
— Студен е.
Балам кимна, почука камъка и го остави. Взе следващия, който бе с цвят на изумруд.
— Използваме тези два камъка, за да разговаряме на големи разстояния. Ако разделим зеления кристал на две, всяка половина вибрира в унисон с другата. Например…
Прекъсна го глас, който долетя от другия край на работната маса. Звучеше като през тенекия.
— Магистър Балам, трябва да говоря с вас. Спешно е.
— Извинете ме.
Балам взе някакъв предмет, който приличаше на дървена ракета за тенис на маса, но в средата ѝ имаше дупка. Там, разположен в центъра на фина мрежа, подобно на паяк в своята паяжина, бе монтиран зелен кристал.
Джейк видя как мрежичката започва да вибрира, когато от камъка долетя глас.
— Магистър Балам…
Балам докосна камъка с пръст, накара го да замлъкне, сетне доближи устни и заговори като по радиостанция.
— Тук съм, Захур. Какво има?
Джейк усети напрежението в гласа му. Обичайното спокойствие бе заменено от тревога.
— Става въпрос за Ливия. — Последва продължително мълчание. — Състоянието ѝ се влошава. Моите отвари и мехлеми трябваше вече да са ѝ подействали. Опасявам се, че се нуждая от помощта ти, за да потърсим парченца от стрелата, останали в тялото ѝ.
Джейк си представи ловджийката. Прониза го тревожно чувство. Спомни си какво се бе зарекъл предната вечер — да направи всичко възможно, за да ѝ помогне.
Балам въздъхна и затвори очи. Позата му издаваше отчаяние, сякаш прогнозата, която бе направил, бе мрачна. Приведе се към кристала.
— Ще дойда в твоето подземие.
Сложи край на разговора с едно докосване с пръст. Сетне се обърна към Джейк и останалите. Опита се да си придаде изражение, което да бъде изтълкувано като надежда, но то се получи доста фалшиво.
— Ще продължим разговора си по-късно. Виж се със сестра си, Джейкъб.
Бащата на Марика ги отпрати с уморен жест. Джейк обаче не помръдна. Може би имаше начин да помогне, макар и с мъничко, на ловджийката.
— Магистър Балам — каза той. — Снощи, след като извадихте стрелата от ловджийката Ливия, аз я чух да шепне нещо. Не зная дали е важно, но това бяха последните ѝ думи…
Гласът на Джейк заседна в гърлото му. Преглътна с мъка, но това бе най-малкото, което можеше да стори за жената, да сподели последните ѝ думи.
Балам смръщи буйните си вежди.
— Чул си я да говори?
— Да. Макар че изглеждаше изпаднала в делириум, като че ли не съзнаваше какво става…
— Какво каза тя?
— Помоли за помощ, но каза и две други думи. Прошепна ги няколко пъти. Той идва. Сетне замлъкна.
— Той идва — повтори Балам. Сивите му очи проблеснаха угрижено. — Благодаря ти, Джейкъб. Не казвай нито дума за това пред никого. А сега, иди да видиш сестра си. Ще поговорим повече утре сутрин.
Трите деца бързо се изнизаха през вратата.
Навън, под ярките лъчи на утринното слънце, Марика и Пиндор впериха погледи в Джейк. Очите на Пиндор бяха огромни, а тези на Марика бяха присвити тревожно. Джейк не се нуждаеше от кристална топка, за да прочете мислите им, знаеше какво си мислят.
Той идва.
Само едно същество можеше да предизвика подобен страх.
Калверум Рекс.
12.
Борнхолм
— Кой, по дяволите, е този Крал на черепите? — попита Джейк, докато тримата прекосяваха двора на замъка. Отдавна искаше да зададе този въпрос, но не сметна за уместно да го стори, преди да се озоват под ярката слънчева светлина.
Пиндор направи гримаса и захапа палеца си. Погледна към Марика.
Тя снижи гласа си до шепот и се приближи до Джейк. Пиндор направи същото.
— Името му е Калверум Рекс. Бил е магистър в Калипсос преди половин век. Баща ми е бил сред неговите чираци. — Марика посочи сребърния знак, който Джейк носеше. — По онова време Калверум бил най-надареният алхимик в Калипсос, несравнимо по-добър от останалите двама магистри. Но също като магистър Захур, той се настанил в подземията и забранил на останалите да влизат в тях. Държал там същества от джунглата.
Марика потръпна.