Марика погледна Джейк и поклати съвсем леко глава. Баща ѝ ги бе предупредил да запазят в тайна онова, което Джейк бе чул на върха на кулата.
Мист закърши ръце.
— Тя трябва да оживее.
— Магистрите ще направят всичко по силите си — обеща Марика.
Христ въздъхна.
— Ще предадем тези новини на старейшина Улфсдотир. — Тя улови сестра си за лакътя и двете хукнаха нагоре по стълбите.
Брунхилдр продължи към другия край на помещението и оттам към слънчевия двор.
— Живеем в мрачни времена — процеди тя през зъби. — Съжалявам, че сестра ти дойде в Борнхолм при такива трудни обстоятелства.
Тревогата на Джейк нарасна. Зачуди се как ли се спогажда сестра му с тези корави жени. Когато пристъпи под слънчевите лъчи, забеляза сестра си в центъра на двора. В двете си ръце държеше мечове!
— Вижте сега! — подкани Кейди събралите се около нея жени. Беше облечена в зелена туника и чифт ботуши, високи до коленете.
Кейди се отдалечи от жените с танцова стъпка и започна да върти късите мечове край тялото си в смъртоносен танц.
Какво правеше тя?
Джейк ахна, когато сестра му подхвърли единия меч във въздуха. Той се завъртя, проблесна на слънчевите лъчи и падна. Кейди го улови ловко за дръжката и го завъртя с елегантен жест.
Джейк изведнъж проумя, че е виждал този танц и преди. Това бе обичайното упражнение с палки на нейните мажоретки. Сестра му го бе репетирала толкова пъти, че сигурно бе в състояние да го изпълни и насън, а също и с мечове.
Изпълнението ѝ бе посрещнато с аплодисменти.
Пейката, разположена край далечната стена на двора, бе изпълнена с мъже с викингски шлемове и плащове. Те се смееха и си шепнеха. Накрая на пейката Джейк забеляза познато момче с туника. Херонид май се наслаждаваше на назначението си като охрана на Кейди. Не откъсваше поглед от нея, следеше всяко нейно движение.
— Кейди! — извика Джейк, за да привлече вниманието ѝ.
Тя го забеляза и се усмихна още по-широко.
— Джейк, ето те и теб! Чух, че си дошъл!
Кейди подаде мечовете на една от зрителките и отиде при брат си. Той видя още, че тя е вързала косата си с панделка, какъвто бе обичаят сред ловджийките, но косата на Кейди бе сплетена на модерна френска плитка.
Тя забеляза погледа му и потупа косата си.
— Как ти се струва? Не исках да я връзвам на опашка. Щях да заприличам на Хайди.
Но това не беше всичко. Две от викингските жени също бяха вързали косите си френски плитки. Вгледа се по-внимателно. Какво бе това? Да не би едната да си бе сложила сенки на очите?
Олеле, Боже!
А той си въобразяваше, че сестра му страда и се къса от плач.
— Как си… какво…? — заекна Джейк.
— Добре съм, ако това искаш да ме попиташ. Грижат се добре за мен. А ти как си?
Джейк не знаеше откъде да започне. Изминалата нощ бе свързана с болка, кръв, слухове за вражеска армия, която се събира в джунглата. А какво правеше Кейди? Връзваше панделки в косите на своите приятелки и споделяше с тях козметичните си тайни. Нима нищо не се бе променило?
Кейди се засмя.
— Какво? Нали ми каза да си създавам приятелства.
Така си беше.
След което сестра му понижи глас.
— Ами ти? Успя ли да научиш нещо?
Джейк огледа останалите. Всички погледи бяха вперени в тях. Затова зашепна тихичко.
— Ще ти разкажа по-късно. Засега се опитвам да намеря начин да стигна до пирамидата. Там трябва да има някакъв енергиен източник.
Той докосна сребърния знак, закачен на елека си.
— Нещо свързано с кристалите.
Кейди се приближи и разгледа значката.
— Красива е.
Джейк се изчерви.
— Не е красива… тя е… важна.
Кейди се изправи и сви рамене.
— Добре, ако пирамидата е толкова важна, какво правиш тук? — Тонът ѝ казваше Защо ми досаждаш?
— Защото исках да видя как си.
Кейди се намръщи на проявената от него загриженост, очевидно разкрила подтекста ѝ.
— Не съм толкова безпомощна, Джейк.
— Никога не съм казвал подобно нещо.
Добре, де, може да ми е минало през ума…
Разговорът обаче не вървеше в желаната от Джейк посока. Той направи последен опит и махна с ръка към Борнхолм.
— Освен това реших, че ще искаш да разгледаш града с нас.
— С вас? — В гласа ѝ се прокрадна познатата нотка на надменност. — Херон ще ме заведе на плаца за упражнения.
Херон! Откога Кейди и Херонид бяха толкова близки?
Кейди продължи:
— Очевидно след два дни ще има някакво голямо състезание. Нещо като шампионат с участието на римляните и… — Тя сбърчи нос. — Някакви сумисти или нещо подобно.