— Магистър Захур има по-голяма заслуга за спасяването на Джейк, от който и да било бог от планината Олимп.
Пиндор сви рамене и скочи от стената.
— А ти смяташ, че някой е подхвърлил отровната опашка в стаята ти?
Марика погледна Джейк. Той кимна.
— Че кой би го направил? — попита Пиндор. — Чух баща ми да говори с магистър Осуин. Всички смятат, че е станало случайно, че една от гадините на Захур се е измъкнала от клетката си и се е озовала в стаята ти.
Марика поклати глава.
— Сигурна съм, че през нощта чух някой да минава през дневната. Но не мога да го докажа.
— И защо някой ще иска да го убива? — зачуди се Пиндор.
Марика продължи бавно да бели квармабоба.
— Възможно е някой да се страхува от него. От това, което знае. Или пък от неговата на-ука.
Пиндор не изглеждаше убеден, но смени темата.
— И какво прави тази на-ука? — Той се облегна назад и погледна Джейк. — Покажи ни още нещо.
— Пиндор, Джейк не е дресирана маймунка, която да танцува за шепа орехи.
Джейк обаче забеляза, че Марика се опитва да прикрие собственото си любопитство. Забеляза и как зелените ѝ очи проблеснаха като изумруди.
— Мога да ви покажа някои неща — предложи той.
— Не е необходимо — каза Марика, но лицето ѝ светна.
Джейк почувства необичайна топлина да се разлива по тялото му. Изправи се на крака. Беше оставил раницата си в Астромикона.
— Елате.
Поведе ги през дървената врата и ги отведе под купола. Раницата му лежеше под масата, близо до стола му. Извади я и прерови съдържанието ѝ. Намери малко фенерче с размерите на отвертка.
— Наричаме това фенер.
Натисна бутончето, насочи фенерчето към стената и кръгчето от светлина затанцува по извитата бронзова повърхност на купола.
Погледна Марика и Пиндор.
Пиндор стоеше със скръстени ръце.
— Ние също имаме светлинни камъни. Те са навсякъде, осветяват цял Калипсос.
Марика обаче присви очи заинтригувано.
— Може ли да го разгледам?
— Разбира се — отвърна Джейк и ѝ подаде фенерчето.
Тя го повъртя в ръце, сетне почука с пръст стъклото отпред.
— Това да не би да е някакъв плосък кристал? То ли излъчва такава силна светлина.
— Не, работи с помощта на… — Джейк се съсредоточи, за да изрече английската дума. — …батерии.
— Бат-ери — каза Пиндор. — Какво е това.
Джейк взе фенерчето от Марика и го отвори. Изсипа в дланта си двете батерии размер ААА.
— Тези неща създават енергията, която кара крушката на фенерчето да свети. Тя използва електричество. — Отново трябваше да заповяда с мъка на езика си да изрече последната дума.
Подаде едната батерия на Марика, другата — на Пиндор. Момичето разгледа нейната с усърдието на учен, който изследва непознато насекомо. Пиндор подуши неговата, сякаш се чудеше каква ли е на вкус. Накрая посочи с батерията към Джейк.
— Направи нещо друго с нея.
— Пиндор! — смъмри го Марика.
— Искам просто да видя какво още може да прави. Например какво могат да направят тези бат-ери на нашите кристали?
Преди някой да успее да го спре, той се обърна към подноса с кристалите и пъхна батерията в купчината камъни. Джейк се напрегна. Марика блъсна ръката на Пиндор. Но нищо не се случи.
Въпреки това на Джейк му хрумна една идея. Може би Пиндор имаше право. Дали неговата наука и тяхната алхимия не биха могли да се съчетаят по някакъв начин?
— Червеното и зеленото правят жълто — промълви той, спомнил си демонстрацията, която бащата на Марика направи.
Джейк взе батерията от Пиндор и се наведе да вземе парченце син кристал, паднало на пода.
Направи крачка встрани, повдигна се на пръсти и положи батерията и синия кристал в бронзовото котле.
— Джейк — предупреди го Марика, — не трябва да пипаме това.
Джейк я погледна. Думите ѝ бяха прозвучали неуверено.
Пиндор съвсем не бе толкова предпазлив.
— Нищо няма да стане.
Джейк не отмести поглед от Марика. Ако тя кажеше не, той щеше да я послуша. Любопитството ѝ обаче растеше с всеки изминал миг. В това отношение приличаше на баща си.
— Алхимията е… девет части шанс — каза Джейк, цитирайки магистър Балам.
Марика въздъхна дълбоко и отиде до вратата. Джейк се уплаши да не би да си тръгне, но момичето просто затвори вратата, която бяха оставили открехната. След което се обърна към Джейк и кимна.
Той се усмихна и дръпна синджира. Котлето се издигна във въздуха.
Джейк отстъпи назад. Проблесна светлина и грейна още по-ярко, когато се отрази от стотиците кристали, инкрустирани в механизма над главите им. Отначало като че ли не се случи нищо, после механизмът започна да се върти по-силно. Хвърли върху стените отблясъци във всички цветове на дъгата.