Нейното объркване и страдание причиниха болка на Джейк. И само подсилиха чувството му за вина. Спомни си думите, които бе изрекъл, цитирайки баща ѝ — че алхимията е девет десети шанс. Бе забравил обаче да спомене какво бе казал магистър Балам след това — че алхимията обикновено е свързана с опасности.
Джейк погледна двете батерии в ръката си. Цялата кула можеше да изгори по негова вина. Взе фенерчето си, сложи ги и завъртя капачето. Натисна копчето по навик. Крушката светна. Фенерчето работеше. Изключи го и го пъхна в един от джобовете на панталоните си.
— Какво ще правим? — попита Пиндор, който не откъсваше поглед от разтопената дупка. — Магистрите ще ни разпънат на кръст.
— Съжалявам — каза Джейк.
— И би трябвало! — сопна му се Пиндор.
Марика погледна намръщено и двамата, сетне сложи ръце на кръста и каза:
— Ти му каза да го направи, Пиндор. Никой от нас не каза: спри! Всички сме виновни!
Пиндор не възрази. Лицето му помръкна, но не оспори истината в думите ѝ.
— Утре е денят на равноденствието и на олимпиадата. Всички ще бъдат там! Разбере ли баща ми, ще имам късмет, ако видя слънцето преди следващото равноденствие.
— Това не може да бъде поправено — въздъхна тежко Марика. — Но може би ще успеем да отложим разкритието за случилото се тук.
Лицето на Пиндор светна.
— Какво искаш да кажеш? Баща ти прекарва тук цялото си време. Не може да не види дупката.
Марика пристъпи към купчината книги, която се бе срутила по време на експеримента. Взе две от тях, отиде до повредения участък от плота и покри дупката с книгите. Постави ги една върху друга, след което нареди:
— Донесете и останалите.
Джейк и Пиндор бързо събраха всички книги. Купчината отново се издигна на застрашителна височина. Джейк и Пиндор се усмихнаха. Дупката не се виждаше, а черното петно под масата лесно можеше да бъде пропуснато.
Марика огледа работата им.
— Татко непрекъснато оставя подобни купчини и после забравя за тях.
— Значи може да открие дупката чак след няколко месеца! — възкликна Пиндор.
— Не, ще разбере много по-скоро — отвърна Марика, сбърчила упорито чело.
— Как? — попита Пиндор.
— Защото аз ще му кажа. Но ще изчакам да отмине празника на равноденствието.
— Мари!
— Не, Пин. Трябва да му кажа. От друга страна обаче, не е необходимо да му развалям празника. Това беше любимият ден на мама и тате. А сега, когато останахме само двамата… — Гласът ѝ заглъхна, но тя не отмести поглед от Пиндор. — Няма да разваля празника на равноденствието! Но след като отминат празненствата, трябва да кажа на татко.
Момчето измърмори сърдито. Явно не бе съгласно с нея. В този миг Джейк бе на страната на своя римски приятел. Боеше се, че ако някой разбере какво са сторили, с кариерата на му на чирак алхимик ще бъде свършено.
— Добре, поне няма да пропусна игрите — примири се Пиндор.
Когато излязоха от Астромикона, слънцето вече се устремяваше към хоризонта.
Пиндор надзърна за последен път през вратата, преди Марика да я затвори.
— Нищо чудно, че някой се е опитал да те убие — каза той на Джейк. — Твоята на-ука създава само неприятности.
— Не зная. — Джейк погледна Марика. — Иска ми се да можех да върна времето назад.
— Баща ми винаги казва: огледай се два пъти, преди да направиш една крачка, защото можеш да поемеш по път, от който няма връщане назад. — Тя натисна дръжката на бравата и затвори вратата на Астромикона. Събраха остатъците от пикника мълчаливо, всеки бе потънал в собствените си тревоги и съжаления.
Огледай се два пъти, преди да направиш една крачка…
Джейк си спомни как в Британския музей бе поставил половинката на Кейди в златната пирамида. Тогава също бе направил нещо, без да се замисля, и последствията от постъпката му се бяха стоварили не само върху него, но и върху сестра му.
Можеш да поемеш по път, от който няма връщане назад.
Джейк се изправи, в ръцете си държеше сгънатото одеяло за пикник. Погледна над стените на замъка и видя каменния дракон, кацнал сред горите, застанал на стража на големия храм. Джейк отказваше да повярва, че път към дома не съществува. Усещаше обаче, че времето го притиска сякаш стоманени ленти, стягащи гърдите му. След като магистър Балам научеше за случилото се, Джейк щеше да изгуби всяка надежда да проучи пирамидата. В най-добрия случай разполагаше с още един ден.
Той обаче можеше да се окаже достатъчен.
Спомни си болезненото притеснение на Пиндор за възможността да пропусне олимпиадата. Всички ще бъдат там! Джейк присви очи, докато се взираше в пирамидата. След като вниманието на целия град щеше да бъде насочено към стадиона, кой щеше да гледа в другата посока?