Това можеше да се окаже единственият му шанс. Трябваше да се промъкне там и да разкрие тайната, скрита в кристалното сърце на Кукулкан.
Думите на Марика обаче продължаваха да отекват в главата му.
Огледай се два пъти, преди да направиш една крачка…
Ако се провалеше в този си опит, нямаше да има връщане назад. Сигурно щяха да го хвърлят в затвора или да го прогонят от града. Ами Кейди? Тя вероятно щеше да сподели съдбата му.
— Готов ли си? — попита Марика.
Джейк кимна.
Трябваше да бъде готов.
Трета част
16.
Денят на игрите
Когато на следващата сутрин Джейк слезе по стълбите, видя, че Марика и баща ѝ вече са в дневната. Те се движеха като добре смазана машина: поставяха купички на масата, проверяваха с пръст дали шоколадът в каната е достатъчно топъл, режеха розов пъпеш на парчета. Балам прошепна нещо в ухото на Марика, в отговор момичето се ухили глуповато. Разсмя се, когато баща ѝ откри, че шоколадът е прекалено горещ и засмука опарения си пръст. Движенията им носеха белега на дълбока привързаност и любов. Това бе безгрижен и щастлив утринен танц, споделян от баща и дъщеря.
Джейк спря по средата на стълбището; припомни си подобна сутрин в имението Рейвънсгейт: как майка му помага на леля Матилда да изпържи яйцата и бекона, как баща му седи край масата по халат и чорапи, заровил нос в своите списания. Спомни си смеха, прегръдките и топлите усмивки.
— О, някой най-сетне се е наканил да се присъедини към нас!
Джейк се отърси от спомена и неохотно прогони образите на своите родители. Вдигна ръка за поздрав към бащата на Марика и продължи надолу по стълбите.
През нощта Джейк състави план, дълго време лежа в мрака, обмисляйки своите ходове и комбинации. Стегна се и се подготви за първата стъпка от замисъла, която изискваше известна доза актьорско майсторство.
Джейк прескочи последното стъпало, изохка от престорена болка и си придаде нещастно изражение на лицето. Изпитваше дълбоки угризения, че се налага да излъже Марика и баща ѝ, но нямаше друг избор. Закуцука към масата.
— Какво има? — попита го момичето.
Джейк се наведе и разтърка десния си крак.
— Като се събудих, кракът ми се схвана. И… и… — при тези думи той постави ръка на челото си. — Не мисля, че съм добре.
Балам отиде при него начаса, провери челото му, накара го да седне.
— Дай да видя крака ти. Ужилването от отровна опашка не е шега работа.
Джейк нави крачола на панталона си. Балам огледа зарасналата драскотина на прасеца му.
— Няма зачервяване. Няма оток — каза с облекчение възрастният мъж. — Изглежда добре. Явно отровата все пак е засегнала мускулите и е предизвикала този спазъм.
Джейк кимна. Прозвуча му логично и пасваше идеално на плановете му. Трябваше да остане самичък, докато всички останали са на стадиона, за да наблюдават голямата надпревара. След като останеше сам, щеше да се възползва от шанса си да проникне в големия храм.
— Мисля, че е най-добре да останеш още един ден в кулата — каза Балам. — Жалко, че ще пропуснеш олимпиадата.
Джейк си придаде изражение на разочарование.
— Ще полежа малко. Може вечерта да се почувствам по-добре и да отида на празненствата по случай равноденствието.
Марика докосна ръката на баща си.
— Татко, мога да остана с Джейк. Не бива да го оставяме сам. Ами ако се нуждае от нещо… или състоянието му се влоши.
Джейк се изправи на стола си.
— Не, ще се оправя. Настина. Ще бъда разочарован, ако пропуснеш олимпиадата. Ще се почувствам виновен.
Балам сбърчи чело. Преди да успее да отговори, тясната врата за прислугата се отвори. В стаята влезе нечия дребна фигурка. Беше Ба'чук, който едва носеше огромна купа в ръце.
— А, кашата… — възкликна Балам. — Остави я на масата, Ба'чук. Благодаря.
След което бащата на Марика отново насочи вниманието си към Джейк.
Докато Ба'чук оставяше купата на масата, на Марика изведнъж ѝ хрумна нещо.
— Какво ще кажеш Ба'чук да остане с теб, Джейк? Той и без друго няма да ходи на игрите. Така няма да се чувстваш виновен за нищо.
Преди Джейк да успее да отговори, Марика каза:
— Ба'чук, Джейк не се чувства добре. Имаш ли нещо против да останеш с него, докато ние се върнем от олимпиадата?