— Херонид! — изрева Гай.
Братът на Пиндор се обърна и застана мирно. Гай посочи входа.
— Не трябва ли да се погрижиш за твоето животно, вместо да се опитваш да завъртиш главата на тази млада жена?
— Не… тоест, да, центурион Гай.
— Тогава предлагам да се заемеш със задълженията си.
Херонид удари гърдите си с юмрук, обърна се и се отдалечи. Кейди се изправи. В ръката си държеше навито около дръжката знаме, вероятно подарък от Херонид. Тя поне прояви благоприличието да се изчерви, когато се присъедини към тях.
Джейк поклати глава. Нищо не се променя. Дори в този необикновен свят, Кейди вече излизаше с капитана на футболния отбор.
— Джейк — поздрави го тя и пристъпи по-близо. — Чух, че те е ужилило нещо. Добре ли…
Той я прекъсна.
— Няма време за обяснения. Мисля, че някой се опита да ме убие. Постави гигантски скорпион в леглото ми.
Очите ѝ се облещиха от учудване, цялата се напрегна.
— Какво? — Вкопчи се в ръкава на ризата му. — Какво се е случило?
Той превключи на английски.
— Дълга история… с много бели петна. Нуждая се от помощта ти.
— Какво трябва да направя?
— След като всички са тук, на стадиона, това е най-добрата — и вероятно единствената — възможност да се промъкна в онази пирамида и да я поогледам. Трябва ми нещо, което да им отвлече вниманието. Някаква суматоха. Каквото и да е, стига да ми позволи да се измъкна незабелязано.
— Добре.
— Какво добре?
Тя кимна.
— Аз и моите момичета ще измислим нещо.
— Твоите момичета?
Джейк погледна към шумната група викингски момичета. Едва сега забеляза, че всичките носят френски плитки.
— Какво ще…
Тя го прекъсна с жест.
— Не съм сигурна още. Но гледай да не пропуснеш сигнала ми, после действай.
Преди Джейк да зададе следващия си въпрос, прозвуча гонг, последван от биене на барабани.
Центурион Гай дойде при тях.
— Най-добре да се върнете по местата си. Олимпиадата започва.
След като се присъедини към Пиндор и Марика, Джейк загледа с интерес как двата отбора оформят редици в противоположните краища на полето. Всеки отбор се състоеше от седем играчи. Големите гущери пръхтяха и протягаха дългите си вратове. Ездачите си подвикваха последни инструкции. Тълпата се смълча в очакване. Джейк почувства ритъма на четирите огромни барабана — по един във всеки ъгъл на стадиона — да го удря в гърдите.
Пиндор се надвеси над оградата. Марика захапа пръст.
Приятелите му бяха направили опит да му обяснят правилата на играта, но Джейк почти не им бе обърнал внимание. Разбра само, че тази първа част от олимпиадата се нарича предварителна игра.
Прозвуча рог, който изсвири една-единствена нота и от най-високия сектор на стадиона излетя могъщ археоптерикс. Той пусна върху покритото с пясък игрално поле пурпурна топка с размерите на тиква.
Това, което последва, приличаше на хаос, лавина от хора и животни се устреми към топката, но в движенията им сигурно имаше някаква стратегия.
— О, не! — простена Пиндор. — Ще направят гамбита на протакането, не вижда ли Херон!
Откъм секторите на шумерите и техните поддръжници се разнесоха гръмогласни възгласи на одобрение. Феновете им развяха знамената като луди. Римляните на свой ред започнаха да охкат и пъшкат.
Пиндор обаче продължаваше със същия ентусиазъм.
— Това е само предварителна игра! Ще определи кой ще играе първи с топката — явно шумерите! Съвсем не е краят на играта, а само началото.
Римляните обаче не се представиха по-добре и когато започна същинската игра.
— Виж онзи отляво! — извика Пиндор. — Ще пресече паса!
Пиндор отново показа, че знае какво говори. Херонид хвърли топката, но тя се озова в ръцете на противника. Шумерът слаломира между двама римляни, използва ръцете си като бутала и изстреля топката във вратата на римляните. Над римския сектор се понесоха стенания.
Пиндор седна на мястото си, докато двата отбора се прегрупират.
— Защо никой не ме слуша?
— Защото не могат да те чуят — отвърна му Марика, която също седна на мястото си заедно с Джейк.
Пиндор кръстоса ръце. Може да не се чувстваше комфортно в компанията на големите гущери заради онзи отдавнашен инцидент, но определено разбираше стратегията и развитието на играта. Вероятно по-добре от брат си. Това обаче не бе в състояние да му осигури място в отбора.
Тримата седяха мълчаливо, потънали в лошо настроение, когато Джейк долови приглушен дрезгав глас:
— Магистър Балам, чувате ли ме…