Той извика недоволно.
— Млъкни! И тичай! — подкани го Марика.
Тримата заедно хукнаха към тунела, който водеше към изхода, едва успяваха да си проправят път сред хората, които продължаваха да прииждат от горните редове.
Продължиха тичешком през тунела. Пиндор бягаше редом с тях, но често хвърляше поглед назад.
— Къде отиваме? — извика той на Джейк и Марика.
— В Калакрис! — отвърна му момичето.
— Какво? Защо?
Излязоха от стадиона и хукнаха по калдъръмената улица, която водеше към града. Пиндор забави крачка, когато до ушите му долетя мощен възглас откъм сектора на римляните.
— Марика Балам! Джейкъб Ренсъм! Пиндор Тиберий! Върнете се веднага! — извика Гай и гласът му прокънтя в тунела.
Джейк и Марика затичаха още по-бързо, но Пиндор ги изпревари с дългите си крака. Свиха зад ъгъла и се озоваха на площад, изпълнен с колесници и фургони.
— Насам! — извика Пиндор пред тях. Спря пред двуколка, теглена от динозавър-джудже. Скочи в нея и махна на Джейк да се качи при него, а на Марика да отиде при стълба, за който бяха вързани поводите. — Можеш ли да ги отвържеш?
Марика бързо се справи със задачата, след което се присъедини към Джейк и Пиндор в колесницата.
Пиндор плясна динозавъра по хълбоците, за да го накара да потегли.
— Дий! Мърдай, шишко!
Пиндор плясна с камшика във въздуха и животното протегна врат ниско към земята и се затътри по-бързо. Колесницата затрака заплашително и Джейк успя да запази равновесие като разкрачи леко крака и ги присви в коленете.
— Дий!
Колесницата набра още скорост и прелетя през градските порти. Пиндор може да чувстваше известно неудобство в компанията на големите гущери, но определено умееше да управлява колесница.
Главната улица бе полупразна, така че не се наложи да намали скоростта. Сградите прелитаха от двете им страни като на ускорен кадър.
— И защо бягаме от центурион Гай? — попита Пиндор и погледна Марика.
— За да помогнем на ловджийката Ливия.
— Какво?
Марика му обясни набързо какво възнамеряват да направят. Тя завърши с думите:
— Заемането на колесницата беше добра идея, браво, Пиндор. Може дори да успеем да настигнем баща ми и магистър Осуин.
Въпреки комплимента, който получи, Пиндор пребледня целият. Ръцете му, които до този момент държаха уверено поводите, сега охлабиха контрола си върху тях. Закачиха странично една пазарска сергия и изстреляха във въздуха фонтан от бодливи пъпеши.
— Мислех си, че сме загазили! Че бягаме, за да отървем кожите си! Но, не! Всичко това било заради щурата идея да използваме на-ука, за да излекуваме ловджийката Ливия. В името на Юпитер, това е чиста лудост!
Марика изсумтя.
— Да оставим баща ми да реши, Пин! Просто карай! — нареди му тя и посочи към замъка.
В колесницата настана неловко мълчание. Джейк осъзнаваше, че причината се крие най-вече в обстоятелството, че и тримата са уплашени — и заради това, което се канеха да направят, и заради онова, което вече бяха направили. Ако Пиндор се окажеше прав и от идеята им не излезеше нищо, щяха да загазят много, много сериозно.
Ако планът им претърпеше провал, Джейк щеше да изгуби шансовете си да влезе в пирамидата. Но той не можеше да позволи ловджийката Ливия да умре, защото не е опитал да направи всичко по силите си. Знаеше, че баща му и майка му биха постъпили по същия начин. Кейди, на свой ред, също бе положила доста усилия, за да му помогне да избяга. Тя щеше да се ядоса, когато научеше, че така и не е стигнал до пирамидата.
Но Джейк нямаше друг избор.
— Бързо! — подкани ги Марика, когато нахлуха в кулата, за да спасят ловджийката. — Сигурно всички са се събрали долу в подземията.
Тя се втурна по стълбите, като взимаше по две стъпала наведнъж. Джейк споделяше тревогата ѝ. Ами ако бяха закъснели? На лицето на Марика бяха изписани страх и чувство за вина — трябваше да се сети за тази възможност много по-рано.
Подземията бяха разположени по-дълбоко, отколкото бе очаквал Джейк. Марика подмина две площадки с врати, но продължи да слиза надолу. Сивият камък бе почернял около витите стълби, вероятно опушен от стар пожар, пречистил долните нива на кулата от присъствието на Калверум Рекс.
— Ей там, отпред — прошепна Марика, останала без дъх, и посочи мястото, където стълбите завършваха пред една открехната врата.
Тя стигна първа до вратата, почука силно и извика:
— Магистър Захур! Татко!
Джейк и Пиндор я настигнаха. Единствената светлина в коридорчето идваше от чифт железни свещници от двете страни на вратата. Почукването на Марика бе накарало вратата да се отвори по-широко.