— Кой тогава е заложил този капан? Кой ни заключи тук? — попита Марика.
— Може би Захур — предположи Пиндор. — Тези остроопашати зверове бяха негови. Освен това той повика баща ти. Може би е искал да го подмами тук, докато всички гледат олимпиадата.
Марика поклати глава, не ѝ се вярваше, но нито отрече достатъчно енергично, нито смъмри Пиндор за изказаното съмнение. Също като Джейк и тя бе изпълнена с подозрения. Пръстите ѝ продължаваха да стискат пръчицата на баща ѝ.
В съседната стая остро изскърцаха панти, сякаш кост стържеше върху кост. Всички замръзнаха. Някой идваше.
— Останете тук — прошепна Джейк.
Той отиде до вратата и надникна в тъмната стая. В сумрака успя да забележи малка странична врата, която се отвори бавно. Някой действаше предпазливо, може би искаше да провери дали тримата са вече мъртви.
Джейк влезе в дневната.
През тясната врата, досущ като онази в покоите на Балам, се появи сянка. Дали това не бе някой от магистрите? Дори да беше така, Джейк не знаеше как да постъпи. На кого да се довери?
Вратата се отвори по-широко и незпознатият влезе в стаята. Дребничката му фигура издаде самоличността му.
— Ба'чук — прошепна Джейк.
Момчето от племето ур застина на място. Изглеждаше готово всеки момент да хукне. Джейк можеше да си представи уплахата му, като чу името си в тъмнината. Включи фенерчето си, но го насочи към пода.
Ба'чук се изправи, но остана нащрек.
Марика се появи до Джейк.
— Ба'чук — повика го тя.
Дойде и Пиндор.
— Слава на Аполон! Ето как ще се измъкнем от този капан!
Джейк продължаваше да държи фенерчето си включено. Кой казва, че можем да се доверим на Ба'чук?
Марика не хранеше подобни съмнения. Тя се втурна и прегърна силно Ба'чук.
— Какво правиш тук?
Той се освободи от прегръдката и запристъпя от крак на крак.
— Видях нещо… нещо странно да излита от подземията. Дойдох да проверя дали всичко е наред у магистър Захур.
— Нищо не е наред — промърмори Пиндор.
Марика понечи да му обясни, но Джейк я прекъсна.
— Как изглеждаше това странно нещо?
— Беше направено от сенки.
— Какво имаш предвид? — попита го Марика.
Ба'чук се разтрепери целият.
— Нямаше форма. Раменете му бяха обгърнати в сенки, които го следваха като шлейф. Където минеше, факлите угасваха, погълнати от неговите сенки.
Джейк обгърна с поглед тъмната стая. Нищо чудно, че не бяха успели да запалят светлината в кристалите.
— Видях едно-единствено нещо да блести. — Ба'чук докосна гърлото си, сякаш искаше да покаже, че става въпрос за брошка, с която се закопчава плащ. — Но то блестеше само защото беше по-черно от сенките, които го заобикаляха.
Джейк разпозна описанието.
— Кръвен камък!
— Втурна се в замъка и се изгуби, погълнат от сенките. — Ба'чук поклати глава, сякаш за да покаже, че няма представа къде е отишъл непознатият след това.
— Виждал ли си баща ми? Или магистър Осуин? — попита го Марика. Тревогата в гласа ѝ кънтеше като камбанен звън.
Ба'чук сбърчи чело.
— Не, само сутринта.
Марика изглеждаше съсипана.
— Какво ще правим? — попита Пиндор. — На кого ще кажем? Магистрите ги няма. И тримата! Всички останали са на олимпиадата.
От леглото на Ливия долетя немощно стенание. Прозвуча така, сякаш идваше от много далеч, сякаш Ливия се отдалечаваше от тях и пресичаше онази граница, която те не можеха да преминат.
— Не можем да оставим Ливия — каза Марика. — Трябва да се опитаме да я спасим. Може да е видяла нещо.
Джейк се съмняваше в това, но в бръчиците около очите на Марика прочете страх за съдбата на баща ѝ. Той огледа Ливия. Нямаше да изкара дълго. Може би час, а може би дори по-малко. Трябваше да опита нещо.
Джейк кимна, по-скоро на себе си, отколкото на останалите.
— Да се опитаме да неутрализираме кръвния камък в нея.
Очакваше да чуе възражения, но Пиндор го изненада.
— Какво искаш да направим?
Джейк мислеше трескаво. Пиндор имаше дълги крака и можеше да тича по-бързо от него.
— Ба'чук, можеш ли да отведеш Пиндор до Астромикона като използвате задните стълби? Не искаме никой да ви види.
Ба'чук кимна.
— Пин, искам да вземеш айпода на Кейди, който магистрите разглобиха.
— Имаш предвид уреда ѝ за разговори?
— Именно. Донеси всичко тук.
Пиндор кимна, обърна се и тръгна с Ба'чук.
Джейк и Марика седнаха на края на леглото. Очакването бе мъчително. Той впери поглед в пода, но по едно време ръката на Марика се озова в неговата.