— Той е добре — тихо рече Джейк.
Нямаше предвид Пиндор.
Марика се взираше в сумрака, съсипана от страх и скръб.
— Само той ми остана.
Джейк стисна ръката ѝ, болката, която тя изпитваше, му бе позната прекалено добре. Загубата на майка или на баща причинява болка, която никога не отминава.
20.
Виждам те…
Защо се бавят толкова?
Джейк крачеше напред-назад из стаята. След като прекараха повече от петнайсет минути седнали на леглото, Марика изведнъж стана и помоли да вземе лампата. Джейк също се изправи с радост. Напрежението се трупаше в него като вода в язовир, чиято стена заплашва да поддаде. Затова крачеше в мрака, в който единственият звук бе дрезгавото дишане на ловджийката. Марика тършуваше в съседната стая и на Джейк му се стори, че я чува да си говори сама.
След пет минути, които му се сториха цяла вечност, тя се върна с лампата. Беше пребледняла. В другата си ръка държеше едно от устройствата за разговори на далечно разстояние. Зеленият кристал лежеше в рамката си, заобиколен от паяжина от тънки сребристи влакна. Едва сега Джейк откри сходство между това устройство и капана за сънища на американските индианци. Капанът за сънища се изработваше от върбова клонка, която се свиваше на обръч, вързан със сухожилия и се украсяваше с пера и камъчета.
Марика вдигна устройството, което държеше в ръка.
— Намерих колекцията от говорители на магистър Захур. Този е за връзка с татко. Никой не ми отговори. Захур има и други говорители. Опитах ги до един. — Тя поклати глава. — Всички са на олимпиадата.
Джейк разбра ситуацията. Повечето хора сигурно са оставили говорителите си у дома. Само че през главата му мина по-тревожна мисъл.
— Или устройствата не работят — каза той. — Също като факлите и лампите. Ба'чук спомена, че човекът сянка отнел алхимията от светлинните кристали. Може същото да се е случило и с кристалите, използвани за разговори на далечни разстояния.
Марика сведе поглед към говорителя в ръката си. Седна отчаяно на леглото. Докосна с пръст изумрудения кристал в центъра на устройството, сякаш търсеше някаква връзка с баща си.
— Никой не разбира същността на тези кристали — прошепна тя. — Не и в самата ѝ дълбочина.
Джейк седна до нея, тъй като знаеше, че момичето има нужда да си поговори с някого.
Марика го погледна с тъжна, крива усмивка, а очите ѝ продължаваха да са изпълнени с тревога.
— Тези кристали крият толкова много загадки.
— Като например?
Тя сведе поглед към изумрудения кристал, вплетен в сребристата паяжина.
— В редки случаи от камъните се разнасят непознати гласове, които шепнат като призраци. Понякога изричат дума, друг пък половин изречение. Магистрите твърдят, че това са изкривявания в резултат на сблъсъка на вълните със скалите около долината. Но баща ми смята, че това може да са послания, които пътуват от други долини като Калипсос, от градове, които са разположени далеч, много далеч.
Като преплитане на телефонни линии, помисли си Джейк.
Думите ѝ разпалиха любопитството му.
— Би било чудесно, ако подобни места наистина съществуват — каза Марика, макар в думите ѝ да не прозвуча особено въодушевление. — Един ден ще се радвам да видя такъв град или долина.
Вратата в съседната стая се отвори с трясък и прекъсна разговора им.
След миг в лечебницата нахлу Пиндор, който бе преметнал през рамо одеяло, завързано като бохча.
След него влезе Ба'чук, понесъл запалени лампи, които бе открил по горните етажи.
Пиндор заговори, макар едва да си поемаше дъх.
— Съжалявам, че се забавих толкова. Ба'чук искаше да предупреди своите хора за човека сянка. В случай, че се върне.
— Добре се е сетил — каза Джейк и протегна ръце, за да вземе одеялото.
— Какво искаш да направя сега? — попита Пиндор, макар още да се задъхваше.
Джейк посочи Ливия.
— Помогни на Мари да свали превръзката от рамото ѝ. Намерете чиста вода и измийте раната.
Докато Пиндор и Марика се залавяха за работа, Джейк развърза одеялото и го разстла на пода. Айподът на Кейди беше разглобен на съставните си части. Джейк порови из тях и откри батерията. Надяваше се да не се е разредила. От единия ъгъл на батерията висяха две жички — червена и черна. Обели изолацията им със зъби. Не беше сигурен какво напрежение ще осигури, но веднъж бе близнал крайчеца на деветволтова батерия и електричеството в нея го бе разтърсило целия.
Джейк допря двете жички и от краищата им изскочиха искри. Остана доволен от резултата, взе батерията и отиде до леглото.