Марика бе сложила едната си ръка пред устата, а с другата придържаше Ливия за рамото. Пиндор отстъпи назад, за да му направи място.
Раната от стрелата бе дълбока, кожата около нея бе подута и сбръчкана. От раната, подобно на паяжина, тръгваха червени линии, които покриваха бялата кожа по ръката и врата на Ливия. Видът на раната крещеше: Отрова!
Джейк преглътна и събра целия си кураж.
— Мари, отдръпни се. Ба'чук, приближи светлината.
Джейк си пое дълбоко дъх, хвана батерията в дланите си и насочи оголените краища на жичките към кръвта, събрала се в раната на Ливия.
— Стойте назад — предупреди ги той, тъй като не знаеше какво може да се случи.
Трепереше, но пъхна жичките в кръвта и ги допря една до друга. Чу се лек пукот, който свидетелстваше за електрическо напрежение.
Джейк затаи дъх, но нищо друго не се случи.
Извади жичките от раната. Докато правеше това, те продължаваха да хвърлят искри и да пукат. Дори след като ги бе разделил!
— Джейк? — попита го Марика с неприкрита тревога.
Изведнъж жичките заподскачаха бясно в ръцете му.
От оголените им краища излязоха миниатюрни синкави огньове и обгориха плътта около раната. Джейк отстъпи назад, без да изпуска батерията от ръцете си. От жичките обаче продължиха да излизат потоци електрически огън и да потъват в раната. Джейк продължи да отстъпва чак докато гърбът му опря в стената. Марика, Пиндор и Ба'чук се разбягаха, очевидно се страхуваха от светкавиците, които прескачаха между батерията и ловджийката.
Ливия се затресе под завивките. Отметна глава назад в безмълвен вик. Сетне се вцепени.
— Одеялото! — извика Джейк. — Хвърлете го върху рамото ѝ! Прекъснете веригата!
Марика и Пиндор се втурнаха покрай леглото и грабнаха срещуположните краища на одеялото. Вдигнаха го и го метнаха върху главата на Ливия, като по този начин прекъснаха електрическия огън.
Джейк усети прекъсването на веригата като ритник в слабините. Силата му го запрати обратно към стената. Батерията изпращя силно и започна да изпуска черен пушек. Тъй като се боеше да не би димът да е отровен, Джейк я захвърли в съседната стая.
Сетне се втурна към леглото. Ливия лежеше неподвижно под одеялото, приличаше на мъртва. Може би наистина бе мъртва. Тялото ѝ не помръдваше.
Джейк повдигна единия край. Лицето на ловджийката бе отпуснато, очите ѝ — отворени.
Марика и Пиндор отстъпиха ужасени назад. Очите на Ливия бяха чисто черни, приличаха на полирано парче обсидиан. Дали не я бяха убили?
Изведнъж дясната ѝ ръката изскочи изпод завивката и улови Джейк за китката. Пръстите ѝ се свиха, бяха достатъчно силни, че да счупят костите му. Тялото на Ливия подскочи като детска играчка на пружина, носът ѝ се озова на сантиметри от лицето на Джейк. Черните ѝ очи се впиха в него, изпълнени със зловещ блясък.
Виждам те…
Тези думи не бяха произнесени от Ливия. Джейк позна гласа, беше същият глас, който чу, когато се озова на този свят. Глас, долетял сякаш от отворена гробница, дрезгав и стар, дори древен, глас, който прозвучава от място, където писъците и кървищата са нещо обикновено.
Преди Джейк да направи опит да се освободи, ръката на Ливия се отпусна безжизнено и падна от китката му. Ловджийката се строполи на леглото.
Джейк отстъпи крачка назад и разтри китката си. Какво се бе случило току-що? Спомни си как рубиненият кристал бе прогорил масата. Дали електричеството не бе освободило силите на злото, затворени в парченцата кръвен камък? Ако това беше така, какво щеше да стане сега? Злото щеше да ги погълне или изгори? Имаха ли сили да му противостоят?
Ливия, която лежеше неподвижно на леглото, изведнъж се разтърси от силни хрипове, които я давеха, сетне си пое дълбоко дъх — толкова дълбоко, че на Джейк му се стори направо невероятно — сякаш изплуваше на повърхността, след като се бе спуснала в най-дълбоките дълбини на океана. Очите ѝ се завъртяха трескаво, сетне погледът ѝ се успокои. Зениците ѝ не бяха вече черни, а ледено сини.
— К-к-къде съм? — прошепна тя с дрезгав глас.
Марика пристъпи напред.
— Ловджийко Ливия, ти си в Калипсос.
— Познавам те… — Ливия се закашля силно, сякаш се опитваше да прочисти дробовете си от някаква мръсотия. — Ти си малката Мари. Дъщерята на Балам.
— Точно така! — въздъхна Марика с облекчение.
— Какво се случи?
— Беше отровена от стрела с кръвен камък.
Очите на ловджийката се разшириха, сякаш внезапно си спомни кошмарна случка. Слабата ѝ трепереща ръка едва успя да отметне одеялото от рамото ѝ. Раната изглеждаше същата, но отровните червеникави линии бяха изчезнали.
— Мисля, че успя — обърна се Пиндор към Джейк.