Четиримата тръгнаха напряко през парка и оставиха Пиндор да ги води из лабиринта от застлани с чакъл алеи. Нощта вече се спускаше над Калипсос, гъстите корони на дърветата скриваха последните слънчеви лъчи.
Докато прекосяваха парка, четиримата изплашиха млада влюбена двойка, вкопчена в страстна прегръдка. При появата им двамата влюбени бързо седнаха един до друг на пейката и се престориха на изключително заинтригувани от корените на дърветата до нея.
Джейк и останалите продължиха напред. Преминаха през полянка с цветя, високи до коленете, сетне изтичаха покрай панорамната площадка, която бяха видели предния ден. В далечината се издигаше колизеят, който вече бе потънал в пълен мрак.
Джейк се питаше къде ли е Кейди. Дали се бе върнала в Борнхолм? Ако силите на злото нападнеха Калипсос, тя поне щеше да е заобиколена от някои от най-добрите воини на града. Въпреки това Джейк съжаляваше, че сестра му не е с него в този момент. Обзет от притеснения, той се спъна.
Пиндор погрешно изтълкува неуверените му крачки като признак на умора.
— Още малко — обеща той и посочи някъде напред.
След още два завоя дърветата се разредиха и пред тях изникна добре поддържана полянка. Декоративните храстите бяха подрязани така, че да образуват фантастични спирали или безупречни сфери. На върха на малък хълм се издигаше къща с островръх покрив и двойна редица колони по фасадата. На Джейк му заприлича на мавзолей.
— Там живея — каза Пиндор, докато тичаше.
Като част от подготовката за празненството, в градината бяха разположени малки тенти, а дългите маси бяха отрупани с планини от храна и пирамиди от бутилки вино.
Вече се бяха събрали и хора, най-нетърпеливите сред поканените на голямото пиршество. Разхождаха се на малки групи или по двойки. Пиндор ги огледа, докато прекосяваха двора. Зад голяма статуя на Аполон се бе скрил някой, който изскочи и го хвана за раменете.
— Пини! Можеш ли да повярваш?
Пиндор се освободи от ръцете му и отстъпи назад. Нападателят, по-голямо момче, изобщо не обърна внимание на реакцията му. Лицето му се бе зачервило от вино и възбуда.
Джейк го разпозна като едно момчетата, които по-рано се бяха подигравали на Пиндор.
— Какво да повярвам, Регул? — попита Пиндор, без да прикрива раздразнението си.
— Спечелихме факела! Бихме ги с една точка! — Той плесна Пиндор по рамото. — Трябваше да видиш как брат ти се промъква през онези шумери и вкарва! Фиуууу! — Момчето имитира изстрелването на топката.
Пиндор се обърна към Джейк и възкликна:
— Спечелихме!
— Пиндор! — прекъсна го Марика, за да насочи вниманието му към по-важните неща.
Нищо не бе в състояние да помрачи въодушевлението на Регул.
— Съотборниците му понесоха на раменете си Херон още на стадиона. А онези красиви ловджийки вървяха пред нас и пееха…
Явно момчето имаше предвид мажоретките на Кейди. Джейк пристъпи към него.
— Имаш ли представа къде отидоха ловджийките?
Беше ред на Джейк да усети ръката на Регул на рамото си.
— А! Тази твоя сестра! Ако Херон не я следваше по петите…
Джейк го прекъсна:
— Знаеш ли къде е тя?
— В гората! Събира клони за празничния огън! Макар че двамата с Херон се запътиха натам хванати за ръце. — Той придружи думите си с намигване.
Марика дръпна Джейк.
— Това е друга традиция. Отборът на победителите пали в Свещената гора голям огън, който символизира Вечния факел. — Тя завъртя очи. — На практика обаче това е възможност за голям купон.
Джейк погледна към гората, която заобикаляше храма. Обземаха го страхове, свързани с Кейди. Изгуби способността си да говори, да задава въпроси.
Пиндор наруши мълчанието.
— Регул, виждал ли си баща ми?
По-голямото момче се намръщи.
— Май беше в атриума. Или слезе в избата. Забавлява най-близките си приятели. Споделя най-доброто си вино с тях. — Регул явно бе засегнат.
Пиндор го заобиколи и повлече останалите към стъпалата пред входа.
— Трябва да говорим с баща ми насаме… или в компанията на другите двама старейшини.
На върха на стълбите изникна висока фигура, която препречи пътя им.
— А, ето къде сте били! — Над тях се извиси центурион Гай, чието лице бе също толкова червено, колкото перата по шлема му. — Търсих ви цял следобед. Заради вас пропуснах нашата победа на олимпиадата!
Пиндор заекна уплашено.
Марика пристъпи напред.
— Центурион Гай, извинявам се, че се измъкнахме от опеката ви — каза тя с официален тон. — Но имахме основателна причина. Трябва да говорим със старейшина Тиберий.
— Ако си въобразявате, че ще получите милост от старейшината…