— Не! — Марика прекъсна едрия мъж. — Не става въпрос за това! Моля ви, направете ни път!
Лицето на Гай почервеня още повече. Джейк предположи, че това се дължи най-вече на неловкото положение, в което го поставят думите на едно момиче, което едва стига до кръста му.
— Марика Балам…
— Става въпрос за ловджийката Ливия — прекъсна го отново тя, като едва се сдържаше да не закрещи. — Тя се събуди и ни предаде съобщение за старейшините, което те трябва да чуят незабавно!
Гай огледа изпитателно Марика, сякаш се опитваше да прецени дали казва истината. Намеси се друг глас, който прозвуча някъде иззад центуриона.
— Какви са новините за сестра ми?
Центурион Гай отстъпи встрани и направи място на старейшина Улфсдотир. Тя бе на входа на къщата, когато чу гласа на Марика.
— Какви са новините за Ливия? — повтори старейшината. Очите ѝ проблеснаха тревожно. — Тръгнах от Борнхолм и минах оттук на път към замъка, за да проверя състоянието ѝ. Опитах се да се свържа с магистрите посредством говорителите, но никой не ми отговори.
Марика отново сведе глава.
— Ще оживее. Събуди се и ни съобщи за голяма опасност, надвиснала над Калипсос.
Жената притвори за миг очи в израз на облекчение, прошепна мълчалива молитва, сетне погледна и попита с глас, изпълнен с желязна решимост. — За каква опасност става въпрос?
— Предполагам, че старейшина Тиберий и старейшина Ву също трябва да чуят тази история — предложи Гай, който продължаваше да ги гледа с известно съмнение.
— Разбира се. — Старейшината от племето на викингите ги поведе във вътрешния двор. Тя заговори Марика с приглушен глас. — Мислех, че сестра ми е обречена, отровена от някаква черна алхимия.
— Дълга история — отвърна Марика, сетне кимна към Джейк. — Но тази на-ука на новодошлия я спаси.
Сините очи на старейшината погледнаха на Джейк с топлина, от която му стана много приятно.
— Задължена съм ти с кръвта си, Джейкъб Ренсъм! Кълна се в кила на „Валкирия“, че ще спазя клетвата си!
Достигнаха центъра на вътрешния двор, където завариха бащата на Пиндор да разговаря със старейшината азиатец. Плешивият старей шина бе намазал мустаците си с восък и сега те блестяха на светлината на лампата.
В мига, в който Тиберий зърна сина си, усмивката изчезна от лицето му.
— Пиндор! Къде беше? Знаеш ли какви неприятности причини на центурион Гай?
Гай пристъпи напред.
— Може би трябва да изслушате момчето.
Пиндор погледна към Марика за подкрепа. Тя му кимна лекичко, беше съвсем ясна. Разкажи на баща си всичко.
Пиндор преглътна с мъка и изпъна гръб. Започна бавно, запъваше се тук и там, но навлизайки в същината на разказа си, гласът му ставаше все по-уверен. Колебанието и притеснението му изчезнаха, далеч преди да приключи историята.
Изражението на баща му също се променяше: от гняв през съмнение към загриженост и страх. Старейшините зададоха въпроси и на останалите, дори на Ба'чук, който в повечето случаи отговаряше с една дума.
— Това трябва да е лудост, причинена от отровата — каза Тиберий. — Щитът на храма ни закриля.
— Възможно е Калверум Рекс да планира обсада — предположи старейшина Ву. — Да се опита да ни умори от глад.
— Но ние разполагаме с достатъчно храна — каза старейшина Улфсдотир и поклати глава. — А в скалите има извори с прясна вода.
Докато продължаваха да обсъждат възможността за нападение, небето промени цвета си от индиго на черно. Слънцето се скри напълно. На изток изгряха първите звезди. Опасенията на Джейк по отношение на сестра му — която бе отишла някъде в горите — притиснаха като камък сърцето му. Не можеше да мълчи повече.
— Съжалявам, че ви прекъсвам — каза той.
Погледите на всички се насочиха към него, но той не се поколеба и продължи:
— От думите на Ба'чук съдим, че в града е проникнал поне един от хората на Калверум Рекс. Кой знае още колко са влезли в Калипсос! А и тримата магистри са изчезнали. Не мисля, че трябва да приемете предупреждението на Ливия като плод на бълнуване. Колкото повече чакате, с толкова по-малко време ще разполагате, за да се подготвите за отбрана.
Тиберий кимна.
— Момчето е право. Да ни нападнат точно тази нощ, когато градът празнува и мнозина ще са прекалили с виното, в това има определена логика, макар и извратена.
— Какво ще правим тогава? — попита старейшина Ву.
— Ще предупредя Народа на вятъра. Нека вдигнат цялото гнездо във въздуха и да наблюдават небето през цялата нощ. Ще вдигна по тревога и кавалерията, ще им наредя да изпратят патрули и съгледвачи.
— Ами хората в града? — попита Ву.