Крилатите ездачи обаче бяха далеч по-малобройни от гракилите.
Пиндор проумя това.
— Няма да издържат дълго — каза той. — Нуждаем се от подкрепления.
— Откъде ще дойдат те? — попита Марика. — Кавалерийската гвардия е пръсната из цял Калипсос. А Народът на вятъра е само едно племе.
Пиндор поклати глава.
— Нямам представа. Но Джейк е прав за момента. Нуждаем се от безопасно място, където да се прегрупираме, някъде, където можем да съберем повече войници.
Джейк изгледа Пиндор. Явно познанията и уменията му в областта на стратегията не се ограничаваха само до играта на топка. Някой друг имаше ли план? Огледа изпитателно най-мълчаливия член на тяхната групичка.
— Ба'чук — каза той. — Пещерите ви се намират от другата страна на скалите, нали?
Ба'чук кимна.
— Старейшините ни предпочитат да гледаме черната гора в лицето, за да не забравяме. Такива са обичаите на нашия народ.
Джейк се обърна към Пиндор и Марика.
— Градът не е безопасно място за нас, замъкът — също. Най-добре да се скрием там.
Пиндор застана пред Ба'чук.
— Вашите хора ще дойдат ли да защитят Калипсос?
Джейк знаеше на какво се надява Пиндор — че може би племето на неандерталците ще се окаже подкреплението, за което стана въпрос. Ба'чук обаче отмести поглед и се втренчи в обувките си. Надвисналото му чело криеше изражението на лицето му.
— Това не е според обичаите на нашия народ — промълви момчето. — Но все пак по подобни въпроси се произнасят старейшините.
— Тогава ще говорим с тях — каза Пиндор. — Ще ги убедим.
Очите на момчето от племето ур проблеснаха гневно, но огънят бързо бе потушен и на лицето му отново се възцари спокойствие.
Пиндор не бе забелязал реакцията му.
— Как да стигнем там?
— Има път. Ще ви го покажа. — Ба'чук посочи някъде отвъд замъка в посока към Свещената гора. — Има тунел.
Джейк погледна натам. Засега боевете се водеха само в града и в замъка. В гората като че ли цареше не само мрак, но и спокойствие. Освен това, Кейди също се намираше там.
Марика сбърчи чело.
— Не съм чувала нищо за тунел в гората?
Ба'чук посочи с ръка. Джейк проследи посоката. Като че ли момчето сочеше към каменния дракон, който се извисяваше над върховете на дърветата, облян в лунна светлина.
— Големият храм ли имаш предвид? — попита го Марика.
Ба'чук кимна.
— Тунел там.
— Вътре в храма? — настоя тя.
Ново кимване, придружено този път от нетърпеливо сумтене.
— Но само магистрите имат право да влизат в големия храм на Кукулкан — настоя тя.
В очите на Ба'чук отново пламнаха искрици.
— Магистрите… и онези, които им служат.
Марика го погледна изпитателно, сетне — явно объркана — каза на Джейк:
— Не знам.
— Никой не ни вижда — каза Ба'чук и този път раздразнението му прозвуча по-осезателно. — Никой не ни брои за нищо. Ние сме само ур.
Джейк си спомни, че бащата на Марика като че ли наистина не забелязваше присъствието на Ба'чук. Марика определено му бе благодарна за помощта, но Джейк си спомни думите, описващи интелекта на ур. Татко смята, че мисълта им тече бавно, но иначе са силни и изпълняват прости команди.
Джейк знаеше, че не е права. Очевидно и Ба'чук го знаеше.
— Ще ни заведеш ли? — попита го Джейк.
Ба'чук кимна и понечи да тръгне, но Марика не помръдна от мястото си.
— Дори ур да имат право да влизат в храма, ние нямаме — каза тя. — На всички, освен на магистрите, е забранено да влизат в пирамидата.
Джейк положи усилие да не завърти очи. Много уважаваше момичето, но на моменти проявяваше инат, който не отстъпваше на неговия. Трябваше да преодолее упорството ѝ. Хвана я за ръка.
— Марика, в Калипсос вече няма магистри. Поне в този момент.
Видя, че думите му я нараниха, напомниха ѝ за изчезването на баща ѝ. Но той трябваше да го каже.
Джейк докосна значката на елека си.
— Като чираци, ние сме единствените магистри, с които Калипсос разполага в момента.
Тя сви вежди, очевидно обмисляше нещата от тази гледна точка. Вдигна поглед към небето, където се водеше истинска война, сетне кимна.
— Може би си прав — започна колебливо, сетне гласът ѝ прозвуча по-твърдо. — Длъжни сме да опитаме.
Джейк я стисна лекичко за китката, сетне даде знак на Ба'чук да ги поведе.
Пиндор тръгна след тях, като мърмореше кисело.
— Вие сте единствените магистри на Калипсос, така ли? Тогава със сигурност сме обречени.