От първата пещера излезе висока фигура с дълги невчесани коси, облечена в дрехи, ушити от парчета кожа, която заговори Ба'чук на езика на ур. Изражението на неандерталеца не бе особено приветливо. Ба'чук посочи приятелите си и отвърна нещо. Последва кратък спор, но в крайна сметка високият мъж направи гримаса и се прибра в пещерата.
Ба'чук се върна при тях.
— Копат ще събере старейшините. Научили са за нападението, но ур никога не взимат прибързани решения.
— Какво толкова има да решават? — попита Пиндор. — Щом Калверум Рекс приключи с Калипсос, ще нападне и вашите пещери.
Ба'чук сви рамене.
Нямаха друг избор, освен да чакат. През това време Джейк се опита да не мисли за загадките, които му бе поднесъл днешният ден, и насочи вниманието си към най-належащата му грижа — Кейди. Нямаше представа къде се намира сестра му или какво прави. През главата му минаха всевъзможни сценарии, кой от кой по-ужасен, и страховете притиснаха гърдите му като камък.
Високият мъж се върна, преди Джейк да успее да изпадне в паника. Този път той заговори на общия език.
— Елате. Старейшините ще ви изслушат.
Ба'чук вдигна ръка и спря Пиндор, който понечи да прекрачи прага.
— Ти си чужденец и нямаш право да носиш оръжие в присъствието на старейшините. — Той протегна ръка, за да вземе сабята на гракила.
Пиндор му подаде оръжието с унило изражение.
След като взе сабята, Ба'чук ги поведе навътре по тунела. Джейк бързо изгуби ориентация в лабиринта от пещери. По пътя видя още неандерталци. Повечето се криеха по ъглите, но любопитството им не им позволяваше да се отдалечат много.
Тунелът внезапно преля в просторна пещера от естествен произход. В средата ѝ се простираше езерце, в което се отразяваха пламъците на огъня, който гореше край него. Те озаряваха и стените, които бяха покрити с огромен стенопис, пейзаж, който пресъздаваше дивата джунгла, в която пристъпяха тежко гигантски гущери, а всевъзможни зверове летяха, тичаха и пълзяха. Пламъците потрепваха и създаваха илюзията, че животните подскачат и танцуват.
Марика мина покрай стената с извит врат и блеснали от почуда очи.
От сенките, в които бе потънал тунелът зад огъня, изникнаха три фигури. Гърбовете им бяха приведени от артрит, а косите им бяха побелели от възрастта. Закуцукаха, подпрени на здрави тояги, украсени с блестящи кристали и полирани бронзови пръстени. Пръстените отразяваха пламъците и караха животните, нарисувани върху стената, да танцуват още по-енергично.
Очите им бяха като на слепци, които сякаш успяват да различат единствено светлината и мрака. Приседнаха тежко край огъня. Те не бяха просто стари или старейшини, а направо древни.
Онзи, който седеше в средата, заговори на Ба'чук на езика на ур. Момчето сведе глава и отговори. Трите чифта очи се впериха в Джейк. Изгледаха го преценяващо. Джейк никога не бе долавял такава интензивност в нечий поглед, сякаш тримата се опитваха да надзърнат в мислите му.
— Защо дойдохте при нас? — попита старейшината в средата.
Джейк преглътна.
— Дойдохме, за да видим дали ще се присъедините в битката ни срещу Калверум Рекс.
Старейшините останаха безмълвни, но продължиха да го гледат.
— Калипсос ще падне, ако не получи помощ — продължи Джейк.
— Всяко нещо има своя край — прошепна дрезгаво старейшината, който седеше отляво.
— Животът е кратък — добави старейшината отдясно, — отмерван от ударите на сърцето.
Думите, с които завърши старейшината в средата, прозвучаха като стара поговорка.
— Само едно сърце отмерва времето в дългото броене.
Той вдигна ръката си и костеливите му пръсти очертаха триъгълник.
Сигурно имаше предвид пирамидата и кристалното сърце, което пулсираше в нея.
— И когато всички ние си отидем, само храмът ще остане след нас. Това е известно още от времената, когато ур първи дошли по тези земи. Нищо друго няма значение.
Джейк си спомни разказа на Марика за това как първото от Изгубените племена открило, че ур вече живеят тук. Неандерталците би трябвало също да са били прехвърлени тук от своята родина… и от своето време. Безспорно ур са изпреварили останалите племена, но с колко?
— Значи няма да ни помогнете? — гневно попита Пиндор.