Старейшините не се поколебаха. Не се извиниха. Дори не изразиха съжаление. Отговорът им бе съвсем кратък:
— Не.
— Но трябва! — В гласа на Марика прозвуча молба.
— Не това е пътят на ур — каза старейшината в средата, използвайки същите думи, които Ба'чук бе изрекъл по-рано. — Ние не сме Калипсос. Подобен конфликт в такъв кратък отрязък от време не засяга ур. Ние служим единствено на храма, който отчита дългото броене.
Джейк разбра. Храмът бе защитавал ур още от деня, в който бяха пристигнали тук, и преклонението пред него бе вкоренено дълбоко в съзнанието им.
— Ще се случи това, което трябва да се случи — завърши старейшината с тон, който слагаше край на разговора. — Но храмът винаги ще го има.
Очевидно Калипсос не можеше да очаква помощ от селото на неандерталците. Ур вече бяха взели решение.
И все пак, не всички ур.
Ба'чук се изправи.
— Това не е правилно.
Старейшините се обърнаха бавно към него, очевидно изненадани от постъпката му.
Ба'чук продължи:
— През този ден станах свидетел на много неща. Видях как плътта се превръща в лед. Видях хора, които вървят, забулени в сенки. Чудовища, които носят мечове. — Ба'чук вдигна оръжието, което бяха отнели от гракила. — Видях сърцето на храма, почерняло от отрова.
При последните му думи, старейшината в средата му направи знак да донесе сабята по-близо.
Останалите не изглеждаха впечатлени.
— Пирамидата винаги ще я има — настоя единият, а другият кимна.
Старейшината разгледа сабята. По реакцията на тримата, Джейк предположи, че Ба'чук може би е напипал верния път, като подчерта заплахата за храма.
Когато Ба'чук завъртя сабята на светлината на огъня, движението му разкри символ, гравиран върху дръжката. Джейк бе забелязал, че върху нея е изобразен някакъв знак и по-рано, още когато предаваше оръжието на Пиндор, но в последвалата суматоха бе забравил за него. Пламъците озариха символа. Едва сега смаяният Джейк видя какво представлява той. Беше го виждал и друг път, но в предишния си живот. Беше отпечатан върху поканата за изложбата в Британския музей. Беше гравиран върху стоманената игла за вратовръзка, носена от Морган Дръмонд, техния телохранител в Лондон.
Джейк се опита да осмисли видяното.
Това несъмнено бе грифон — митичният звяр с глава, крила и нокти на орел и тяло, крака и опашка на лъв. Същият този грифон бе корпоративният символ на „Бледсуърт Индъстриз“.
Какво правеше грифонът върху тази сабя?
Пристъпи към огъня, за да разгледа изображението. Ба'чук забеляза интереса му и Джейк посочи дръжката на сабята.
Старейшината присви очи.
— Това е символ на злото. Чудовище, направено от частите на множество зверове.
— Това е символът на Калверум Рекс — каза Ба'чук.
Джейк си спомни разказа на Марика за това как Калверум Рекс използвал кръвния камък, за да превръща обикновени животни в зловещи създания. Достатъчен бе един поглед към гракила, за да се види резултатът от подобна черна алхимия. Дори символът на грифона наподобяваше малко гракил.
Джейк разсъждаваше трескаво, докато Ба'чук продължаваше да говори с тих и спокоен тон със старейшините. Каква бе връзката? С всяко ново откритие мистерията се задълбочаваше. Джейк пъхна ръка в джоба и сви пръсти около часовника на баща си. С всяко ново откритие нишките между съвременния свят и Пангея ставаха все по-силни.
Но какво означаваше всичко това?
Впери поглед в грифона. Макар да не бе в състояние да го докаже, той знаеше, че на Пангея се случва и още нещо, което е свързано с корпорацията „Бледсуърт“.
Ба'чук, който бе застанал от другата страна на огъня, заговори възбудено, очевидно защитаваше позицията си на родния език на ур. Джейк не разбираше какво казва, но чу да се споменава думата наука. Ба'чук изигра цяла пантомима, пресъздавайки случката с фенерчето и светлината, която причиняваше измръзване.
И тримата старейшини сбърчиха тежките си, надвиснали чела.
Изведнъж Ба'чук премина на общия език.
— Ние, ур, споделихме нашата долина с останалите племена, предложихме им нейната закрила, както майка закриля детето си. А сега седим по домовете си и ги оставяме да умрат. Това не е правилно. Една майка никога не изоставя детето си.
Старейшината в средата поклати глава. За първи път в думите му се прокрадна искрено съжаление.
— Животът е кратък. Не се страхувай. Страхът е нещо, което бързо отминава.
Джейк пристъпи напред, тъй като усети, че Ба'чук се нуждае от подкрепа. Не знаеше как да подкрепи аргументите на своя приятел, затова извади фенерчето си и каза:
— Този предмет не идва от някое кратко време — предупреди ги той. — Той идва от дълго време. От много, много дълго време — добави тихо Джейк. Двеста милиона години в бъдещето, ако трябва да бъда точен. — И аз вярвам, че новата опасност, надвиснала над храма, може да продължи също толкова дълго.