Партньорката му не обръщаше внимание на тези неща, тъй като полагаше сериозни усилия да разучи стъпките на танца. Нефертити се бе гримирала по египетски маниер, но бе облякла разкошен ловен костюм с наметало. Тя видя Джейк и се усмихна широко.
Усмивката й обаче не бе предназначена за него.
Някой потупа Джейк по рамото и той се обърна.
Марика стоеше свенливо на крачка от него. Беше облякла дълга бяла ленена рокля и бродирано елече. Черната й коса се спускаше свободно по раменете й, хваната с панделка по средата на гърба й. На врата й грееше нефритено колие във формата на ягуар. Озарен от слънчевите лъчи, камъкът хвърляше изумрудени отблясъци, досущ като очите й.
— Марика… — прошепна Джейк, изгубил дар слово.
Руменина обля лицето й.
Зад гърба му прозвуча отчаян призив:
— Хайде де, покани я на танц!
Джейк се обърна и видя Кейди, хваната под ръка с Херонид, по-големия брат на Пиндор. Двамата бяха неразделни през последната седмица. Използваха всяка свободна минута, за да подновят приятелството си, а това бе свързано с много целувки.
Младият римлянин обаче не бе единствената причина Кейди да остане тук. При завръщането си в Ка-Тор Джейк бе прекарал цяла вечер, за да й разкаже случилото се. Фокусът на неговия разказ бе изненадващата поява на майка им. Кейди го накара да повтори всичко — всяка нейна дума, всеки неин жест — от тази кратка среща. През цялото време бе плакала със сълзи на щастие, но и със сълзи на разочарование.
Защо ти, а не аз?, бе простенала накрая тя, заровила лице в шепите си.
Джейк нямаше отговор. В крайна сметка и двамата трябваше да приемат горчивата истина. Образът в огледалото на Тор бе отдалечен с векове от тяхното време. В огледалото като че ли се бе появил призракът на майка им и нищо повече.
След този разговор Кейди май се бе отчуждила от брат си, може би защото присъствието му й причиняваше болка. Дори в този миг Джейк забеляза, че в очите й има тъга, примесена с ревност, че той бе зърнал майка им, а тя — не. Той нямаше представа какви думи да използва, за да облекчи тази болка.
Въпреки това Кейди го прегърна и допря лицето си в неговото.
— Танцувай — прошепна му тя с едва доловима тъга в усмивката. — Просто танцувай.
Хвана го за раменете и го завъртя към Марика.
Може би и двамата не бяха в състояние да направят нищо повече за момента.
Той протегна ръка.
Марика я пое.
Звучеше друга мелодия, по-бавна, но изпълнена с оптимизъм. Джейк тръгна към дансинга с Марика, прегърна я, сетне двамата затанцуваха и оставиха света да се завърти около тях.
Друго не можеха да направят.
Часове по-късно, когато нощта отдавна се бе спуснала над Калипсос, някой почука на вратата на стаята му.
Джейк се бе събудил от кошмар, в който очите му горяха и от тях излизаха черни пламъци, които поглъщаха всичко, до което се докоснеше. Подскочи в леглото, тъй като почукването отекна силно в помещенията, които делеше със сестра си. Опипа лицето си. Очите му бяха на местата си.
Е, поне една добра новина!
Този кошмар го преследваше нощ след нощ. И той добре знаеше причината. Не бе казал на никого за образа, който бе видял в огледалото на Тот: самия себе си с очи, пламнали от черен огън. Може би това не означаваше нищо, може би бе плод на въображението му, изострено от целия този хаос. При всички случаи обаче щеше да запази тайната за себе си. А тя не спираше да го измъчва и да навестява сънищата му.
Почука се за трети път — вече доста по-силно и Джейк отметна завивките и тръгна към вратата, както си бе по боксерки и чорапи. Двете спални — неговата и на сестра му — бяха свързани с обща дневна. Видя Кейди, облечена в дълга нощница, да стои на прага.
— Кой ли ни притеснява по това време? — зачуди се тя.
Гласът й явно бе достигнал до коридора.
— Аз съм… Шадуф.
Джейк се намръщи и отиде да отключи. Когато отвори вратата, чичото на Нефертити нахлу забързан в стаята. Беше облечен в прашно наметало и ръсеше песъчинки при всяка своя стъпка. Най-сетне бе избръснал брадата си, а това бе подсилило приликата с по-големия му брат, фараона. Погледът му обаче бе запазил лудешката си искра.