Джейк отново чу думите на майка си:
Наближава голяма война, която ще се простре във времето.
— Но мама успя да го спре там — каза Кейди с преливащ от гордост глас.
Джейк кимна.
— Кралят на черепите избяга, но птерозавърът му застина във времето. Ако съм прав, Калверум е отишъл в Анкх Тави заради мама. Според мен това означава, че тя е жива и се движи няколко стъпки пред него. Което на свой ред означава, че мама и татко могат да се намират на всяко едно място, във всяка една епоха.
— Как тогава ще ги открием?
Джейк вдигна часовника на баща им:
— Първо да се приберем у дома.
Изражението на Кейди подсказваше, че прави това с неохота. Когато тя погледна назад към входа, Джейк лесно се досети какви мисли минават през главата на сестра му. Бяха открили майка си на този свят, а сега трябваше да го напуснат.
Джейк я хвана за ръка.
— Мама и татко са там някъде. Изгубени във времето. Но аз усещам присъствието им. Не там, а тук.
Той стисна пръстите й.
Кейди му отвърна със същото.
Очите им се срещнаха. Тя пое дълбоко дъх, от който цялото й тяло потрепери. Кимна отново, този път изпълнена с решимост.
Със свободната си ръка Джейк извади часовника на баща им. Беше го взел от диплите на расото на Кре. Надяваше се методът, който бяха използвали миналия път, да ги върне отново у дома им. Пъхна нокът под коронката на часовника. Той служеше за навиване на пружинката, но и за сверяване на часа.
Огледа лицето на сестра си за последни признаци на съжаление.
Тя въздъхна ядосано:
— О, направи го най-после!
И той го направи.
Дръпна с нокът, коронката изскочи и огромните колела около тях се завъртяха — отначало бавно, а после все по-бързо и по-бързо, докато очертанията им се размиха.
Джейк стискаше здраво ръката на Кейди, тъй като силата, вградена в механизма под краката им, нарастваше главоломно.
— Дръж се!
В следващия миг светът експлодира и те полетяха сред ярка светлина. Очертанията на стаята се разпаднаха пред очите им и те се озоваха в друга.
Джейк задържа дланта на Кейди, за да запази равновесие. Тя също не искаше да пусне ръката му.
— Никога няма да свикна с това — заяви сестра му.
Кейди установи, че вече стои стабилно на краката си, пусна ръката на Джейк и се огледа.
Бяха се озовали обратно в Ню Йорк, в Американския природонаучен музей и по-точно във вътрешността на египетската гробница, изложена в една от залите му. Бяха заобиколени от стъклени витрини, в които грееха древни артефакти. Анубис им се мръщеше с главата си на чакал. Страховитата мумия с нейните отвратителни ръце, завършващи с нокти и съсухрени кожени крила, лежеше на масата в центъра на гробницата.
Джейк не искаше да вижда повече никакви гракили — нито живи, нито мумифицирани.
— Да се махаме оттук — каза той.
— Това е най-умното нещо, което си казвал от много време насам.
Втурнаха се едновременно към вратата на гробницата и се засуетиха за миг, докато минат през нея.
Навън едва не се блъснаха в Морган Дръмонд. Той разсипа картонената чаша с вода, която носеше, и намокри костюма си.
— Внимавайте къде ходите! — скара им се англичанинът и изтръска няколко капки вода, попаднали върху вратовръзката му. Изгледа сърдито Кейди и добави: — Млада госпожице, изглеждате прекалено жизнена и енергична за човек, който току-що е припаднал.
Джейк и Кейди се спогледаха. Както миналия път и сега се завръщаха в мига, в който бяха напуснали този свят. Тогава Кейди се бе престорила, че й прилошава, а Морган бе отишъл да й донесе чаша вода.
— Сигурно имам здрав организъм — отвърна Кейди и подмина Морган с бърза крачка.
Англичанинът се намръщи на Джейк, който само сви рамене и последва сестра си към изхода. Двамата настигнаха чичо Едуард.
Той изглеждаше объркан:
— Тръгваме ли си вече?
— Видяхме достатъчно! — отвърна му Джейк и продължи, без да спира.
— Определено! — добави Кейди.
Едуард погледна часовника си.
— Минали са едва пет минути! — възкликна той и ги последва. — Пътувахме цели два часа, за да дойдем тук!