Морган въздъхна:
— Деца!
Същата вечер Джейк се бе разположил удобно в стаята си в имението Рейвънсгейт. След като се озова в позната обстановка, събитията от последните няколко дни започнаха да му изглеждат като сън, но изпиташе ли дори най-малкото съмнение в тяхната истинност, достатъчно бе да докосне флейтата, която носеше на кожена връвчица около врата си.
Стана от бюрото и отиде до леглото си. Стаята му и преди приличаше на огромна витрина с артефакти и всевъзможни любопитни експонати — фосили, инструменти за разкопки, схеми, карти, но сега в нея определено се забелязваше скандинавска нотка. Леглото бе осеяно с най-новите покупки на Джейк: книги и списания, посветени на скандинавската митология, руните и историята на викингите. Готвеше се да се потопи в тях, когато се появи Кейди и седна на леглото му.
Тя почука с пръст по една от купчините:
— Мислиш ли, че всичките тези книги ще ни помогнат да намерим мама и татко?
— Трябва да започнем отнякъде. Мама каза да се приберем у дома. — Той махна с ръка около себе си. — Ето, върнахме се тук.
Кейди сбърчи чело.
— Но тя каза да стоим тук, нали?
Джейк вдигна рамене.
— Може да не съм я чул правилно.
Кейди го погледна право в очите, после се усмихна.
— Знаеш ли, понякога ми се струва, че си по-умен, отколкото изглеждаш.
Тя се изправи, разчорли косата му и тръгна към вратата.
— Продължавай да четеш, Айнщайн! Не искам следващия път, когато се озовем в Пангея да се превърна отново в камък.
— Добре, а ти какво ще правиш?
Тя отвори вратата и излезе в коридора.
— Намерих в интернет най-сладкото зимно яке с качулка. Отивам да проверя дали имат моя размер.
Кейди се устреми към целта, която си бе поставила и затръшна вратата зад гърба си.
Джейк понечи да въздъхне дълбоко, но вниманието му бе привлечено от Уотсън. Старият басет, който се излежаваше в кучешкото си легло, го изгледа съжалително. Тъкмо се помръдваше, за да потърси друга удобна позиция, в която да се излегне, когато изведнъж наостри уши. Вирна нос и погледна Джейк, сякаш бе доловил миризмата на заек… на заек, който не му харесваше. Присви муцуна и издаде плътно ръмжене, при което оголи върховете на зъбите си.
Джейк се наведе към него.
— Уотсън, какво…
Тогава нещо изжужа до ухото му. Пред лицето му прелетя зеленикав силует, спря за миг във въздуха и изсъска по адрес на Уотсън.
О, страхотно… просто страхотно…
Явно двамата с Кейди не бяха единствените, пътували във времето. Джейк стоеше между сърдития уислинг и ръмжащото куче. Изправи се рязко. Стигаше му толкова за днес.
— Престанете! И двамата!
Кучето и миниатюрният дракон се обърнаха към него и го погледнаха виновно.
Той седна на леглото си и впери поглед в уислинга.
И как ще обясня присъствието ти?
Сякаш доловил настроението на Джейк, уислингът долетя по-близо до него и наведе ниско глава. Миг по-късно дойде и Уотсън, който постави лапата си на коляното му.
Джейк въздъхна. Не можеше да се ядосва нито на крилатата змия, нито на старото си куче. Погали Уотсън по главата и внимателно вдигна пръст към уислинга. Очакваше да го ухапе, но вместо това миниатюрното езиче облиза върха на пръста му.
Крилатата змия полетя бавно и се уви като шал около врата му. Сви крила и пъхна топлата си глава под брадичката на Джейк. Стаята потъна в тишина, нарушавана единствено от тихото дишане на необикновеното създание, което напомняше мъркането на бебе леопард.
Уотсън се настани в скута му и подуши крилатата змия. Басетът замаха с опашка, което означаваше, че е приел гостенина.
Джейк си спомни какво бе казал на Марика.
Животните ме обичат.
Усмихна се, когато осъзна, че това е самата истина. За добро или за зло, Джейк се чувстваше привързан към уислинга. Когато осъзна това, недоволството му се изпари и той прошепна на новия си приятел:
— Добре дошло у дома, мъниче.
Обърна се бавно, като внимаваше да не обезпокои двамата си приятели, сгушили се в него, и взе една книга от най-близката купчина. Време бе да се залавя за работа.
Преводачески пътеводител