Сега отново бяха настръхнали.
Джейк сви от главния път и под гумите на велосипеда му захрущяха камъчетата, застлали алеята, която водеше към семейното имение. Колоезденето му бе помогнало да проясни мислите си; въпреки това бе напрегнат, не можеше да забрави огнените очи, които се взираха в него през дима.
Когато мина през портите от ковано желязо, махна с ръка на двата каменни гарвана, кацнали на стълбовете от двете страни на вратата. Птиците бяха дали името на семейното имение — Рейвънсгейт или Гарванова порта.
— Здрасти, Едгар! Здрасти, По! — извика той, докато преминаваше под намръщените им погледи.
Двата гарвана бяха кръстени така още през XIX в. от неговия прапрадядо Огъстъс Бартоломю Ренсъм. Той бил съученик на прочутия писател Едгар Алан По, а неговата поема „Гарванът“ му била любима. Семейната история твърдеше, че По почерпил вдъхновение за своята поема от един от двата каменни гарвана. Десетилетия наред членовете на семейството спореха кой точно гарван е вдъхновил поета — Едгар или По.
Джейк бе готов да се обзаложи, че това е гарванът, който стои отдясно. Тръпки го побиваха при вида на наклонената му глава и присвитите му очи. Подобно на двама ексцентрични чичовци, гарваните се бяха превърнали в част от фамилната история като равноправни членове на семейството.
Поне тези двамата нямаше да ходят никъде.
Джейк натисна педалите и се понесе сред горичката от захарни кленове и черни дъбове. Накрая дърветата отстъпиха пред обширна градина в английски стил. В средата й се издигаше имението Рейвънсгейт, построено в стил Тюдор, с каменни кули, дървени фронтони и покрити с мъх каменни плочи по покрива. Някога това е било най-обикновена ферма, за да може семейството да прекарва ваканциите си извън града. Впоследствие сградата е била разширена и преустроена, за да достигне сегашния си блясък и размери.
Главният вход не бе претърпял никакви промени. Дори вратата му идваше от някогашната ферма, направена бе от яки дъбови греди, отсечени от околните хълмове, стегнати с медни ленти и гвоздеи с квадратни глави.
Джейк натисна спирачките на велосипеда и намали скоростта, докато се насочваше към предната част на къщата. Пред входа имаше кръгла алея за автомобили. Веднага забеляза колата, паркирана край каменните стъпала, които водеха към предната врата.
Две необичайни неща му направиха впечатление.
Входната врата бе отворена — нещо, което леля Матилда никога не би допуснала. Но повече го разтревожи паркираният автомобил. Беше черен седан, досущ като онзи, който бе влетял в залата за таекуондо. Бе сигурен в това — същата марка, същият модел. Съвпаденията бяха прекалено много, за да не им обърне внимание.
Тревогата опъна нервите му. Кръвта му се смрази. Заряза колелото си и хукна приведен към къщата.
Нещо не беше наред.
От вътрешността на дома долетя силен тропот, придружен от чупене на стъкло. Сетне Джейк чу нещо, което накара сърцето му да спре: вик на болка и страдание.
Леля Матилда!
2.
Счупени витрини
Джейк бе оставил раницата, дрехите, а също и мобилния си телефон в залата за тренировки. Не можеше да извика помощ, а да отиде до дома на съседите, би отнело прекалено много време. Трябваше да намери телефон вътре в къщата.
Вместо да се втурне тичешком през входната врата, спринтира отстрани на имението и отвори един прозорец. Водеше към оранжерията, в която някога майка му бе отглеждала орхидеи, събирани от цял свят, с които бе печелила награди от различни изложби на цветя. Сега помещението бе празно, орхидеите отдавна ги нямаше. Джейк идваше тук от време на време, за да чете, особено през зимата, когато оранжерията бе най-топлото място в цялата къща. Топлината в студените зимни дни го караше да се чувства като в майчина прегръдка.
Прехвърли крак върху перваза, пропълзя вътре и скочи на каменния под. Лятната горещина бе превърнала помещението в сауна. По челото му мигом се появиха капчици пот. Все така приведен, той се промъкна до двукрилата летяща врата, която отвеждаше от оранжерията към един страничен салон. Кухнята се намираше на две крачки оттук.
Застана до вратите на оранжерията и се ослуша, опита се да долови всеки звук. Цареше пълна тишина, което накара сърцето му да се качи в гърлото и да затупти още по-силно. Колко души бяха нахълтали в къщата? Какво се бе случило с леля Матилда и чичо Едуард?