Джейк отвори лекичко вратата и надзърна. След няколко метра тесният коридор отвеждаше до главния коридор, който разделяше голямото имение на две половини. В далечния край стоеше древногръцка статуя. Над главата й бе окачен портрет на един от предците на Джейк: Бартоломю Джейкъб Ренсъм, прочутият изследовател на Египет, човекът, създал имението Рейвънсгейт. Художникът го бе изобразил, застанал до една камила. По протежение на коридора бяха окачени и други портрети, принадлежащи на членове на фамилията от различни поколения, но всичките по примера на Бартоломю, станали изследователи.
Джейк тъкмо излезе от оранжерията, когато чу стъпки; те отекваха в главния коридор и се насочваха към него. Притисна се към покритата с дъбова ламперия стена. Непозната фигура прекоси коридора и се запъти към задната част на имението.
Беше изключително висок и слаб като скелет мъж. В едната си ръка държеше стоманена бухалка. Джейк вече не го виждаше, но чуваше дрезгавия му, изпълнена със заплаха глас:
— Къде е? Кажи ми къде е или ще пострадаш повече?
Последният въпрос бе придружен от силен трясък на разцепено дърво. По пода, застлан с плочи от варовик, се посипаха парченца стъкло. Изтърколи се камък с формата на яйце. Всъщност не беше камък, а вкаменено яйце на динозавър. В продължение на повече от сто години то бе изложено във витрината с всевъзможни артефакти и чудати предмети, събрани от прапрадядо Огъстъс. Явно човекът скелет я бе разбил с бухалката. Главният коридор бе пълен с подобни витрини, всяка посветена на някой прародител на Джейк.
Имаше и витрина, в която бяха изложени експонати, събирани от майка му и баща му.
Изпепеляващ гняв обзе момчето. То си представи как крадецът разбива на трески точно тази витрина. Страхът, който изпитваше до този момент, се изпари. Запъти се към кухнята. Там, на стената до килера имаше телефон.
Когато стигна до вратата, чу леля Матилда да крещи от предната част:
— Нямаме представа за какво говорите! Оставете Едуард на мира! Моля ви!
От същата посока долетя и звук, който приличаше на плесница, последвана от дълбок стон: мъжествен и тежък, изпълнен с гняв. Чичо Едуард. Някой току-що го бе ударил. Това означаваше, че в помещението има поне още един крадец, който да пази леля му и чичо му.
Босоногият Джейк се промъкна тихомълком в кухнята. Отиде до телефона, вдигна слушалката и набра 911. Постави слушалката до ухото си, но не чу никакъв звук. Нищичко! Сърцето му трепна от ужас. Явно бяха прекъснали телефонната линия.
А сега какво?
Преди да успее да вземе решение, нечия огромна длан покри устата и носа му. Две яки ръце го притиснаха към корави като камък гърди. Джейк се съпротивляваше, но все едно се бореше с оживяла мраморна статуя.
Някой просъска в ухото му:
— Стой мирно, момче!
Шепотът бе съвсем тих, думите бяха произнесени така, че единствено той да ги чуе, но въпреки това Джейк разпозна характерния британски акцент.
Успя да се извърти достатъчно, за да зърне своя похитител. Остри, груби черти, гранитно сиви очи, къса черна коса. Джейк трепна, когато осъзна на кого принадлежи това лице. Явно не се бе припознал в града.
Морган Дръмонд.
— Опитвам се да ти помогна, момче. Успокой се.
По шепота, с който бяха произнесени тези думи, Джейк осъзна, че Дръмонд несъмнено се опитва да запази присъствието си в тайна от крадците. Не му вярваше — не и напълно, — но в този момент нямаше друг избор.
Когато Джейк кимна, Морган го пусна и му нареди:
— Стой тук и гледай да не те видят!
Шефът на сигурността в Бледсуърт Съндрайс & Индъстриз бе съблякъл сакото на костюма си и бе останал по тясна блуза с дълъг ръкав. Извади черен пистолет от кобура под мишницата си и се втурна към трапезарията, свързана с големия салон.
Когато Морган се скри от погледа му, Джейк реши, че не може да стои на едно място и да чака. Нямаше да се крие, докато леля му и чичо му бяха изложени на опасност. Пристъпи тихичко, отвори същата врата, през която бе влязъл в кухнята, и излезе в коридора. В същия миг гласът на Морган Дръмонд прокънтя като оръдеен изстрел откъм задната част на къщата.
— Пусни оръжието! На земята!
Отвърна му рязка ругатня, последвана от пистолетен изстрел.
Високият слаб крадец се хвърли към страничния коридор. От варовиковите плочи под краката му рикошира куршум. Човекът скелет се опитваше да избяга, без да изпуска бухалката от ръка.