Джейк не успя да се отмести навреме от пътя му. Крадецът връхлетя право върху него. Стоманената бухалка падна на земята.
Джейк се опита да стане, но пръстите на крадеца, които наподобяваха нокти на граблива птица, се вкопчиха в яката на екипа му за тренировки. Преди да успее да се измъкне, една костелива ръка се впи в гърлото му и едва не го остави без дъх.
В коридора отекнаха тежки стъпки. Появи се Дръмонд, който вече държеше два пистолета: единият сочеше към страничния коридор, другият към фоайето.
Крадецът извъртя Джейк и го постави като щит пред себе си.
— Назад! — изписка кльощавият.
Един поглед бе достатъчен на Морган, за да оцени ситуацията и да се подчини. Направи три големи крачки към задната част на къщата. Крадецът се върна в големия салон, като продължаваше да използва момчето като щит.
Когато се озова в салона, Джейк видя във фоайето втория крадец, застанал близо до входната врата. Този пък приличаше на нисък булдог с масивна челюст. Леля Матилда се бе свила край вратата на библиотеката. Готварската й шапка бе килната настрани, а белите й къдрици бяха в безпорядък. Тя гледаше Джейк с неподправен ужас в очите.
— Към колата! — извика Скелета на Булдога. — Щом държа момчето, ще направят всичко, каквото им кажем! Ще платят всяка цена!
Крадецът помъкна момчето със себе си.
Канеха се да го отвлекат!
Джейк срещна погледа на Дръмонд. Англичанинът стоеше в другия край на помещението. И двата му пистолета бяха насочени към Скелета, но очевидно се страхуваше да стреля, тъй като имаше опасност да го засегне.
Когато се озова във фоайето, Джейк направи опит да се освободи, но гърлото му бе здраво притиснато от една твърда като камък ръка.
Когато крадецът стигна до вратата, се разнесе нов шум.
Откъм стъпалата на главния вход се чу свиреп лай. В дома влетя космато кафяво торпедо, което се движеше ниско над земята.
— Уотсън, не! — простена Джейк.
Старият басет не се намираше в най-добрата си бойна форма. Караше четиринайсетата си година, вече бе полуоглушал и полуослепял. Явно бе проспал по-голямата част от суматохата, но изстрелът го бе събудил и го бе накарал да се втурне в къщата.
Уотсън прескочи последното стъпало и се хвърли на помощ на Джейк.
Естествено, не бе по силите му да се справи с якия крадец. Похитителят замахна с ръка, сякаш тя бе стик за голф, удари Уотсън по рамото и го претърколи.
Джейк побесня от гняв. Освободен от ръката, която го задушаваше, той дръпна рязко червения колан, който придържаше тренировъчния му екип и се измъкна от хватката на крадеца. В ръцете на Скелета остана само дрехата.
Вече свободен, Джейк се извъртя и се хвърли по гръб на пода. Още държеше ръкава на екипа и го дръпна с всички сили.
Скелета, който бе изненадан от развоя на събитията, изгуби равновесие. Джейк го ритна с двата си крака, нанасяйки му удар право в лицето. Усети как някаква кост, попаднала под едното му стъпало, изхрущя.
Крадецът нададе вик на изненада и болка, пусна момчето и се запрепъва към прага, а сетне и по стъпалата.
Морган Дръмонд се втурна напред.
— Стой долу! — извика той на Джейк и продължи към вратата.
Но партньорът на крадеца вече бе запалил двигателя на колата им. Морган стреля, но гумите на черния седан се завъртяха бясно по чакъла.
Джейк се изправи навреме, за да види задните стопове на автомобила, който мина напряко през английската градина и профуча към портите. Един от изстрелите на Морган пръсна задното стъкло на колата, но тя не спря и скоро се скри зад гористия хълм.
Крадците се измъкнаха.
Морган се върна със зачервено като домат лице. Очевидно искаше да се разкрещи, но вместо това изрече с напрегнат, опънат като тетива на лък, глас:
— Следващия път, когато ти кажа да стоиш мирно, момче, просто го направи, по дяволите!
Джейк кимна с облекчение.
Морган отиде в библиотеката. Чичо Едуард бе завързан за един стол. Едното му око бе толкова подуто, че не се виждаше, а долната му устна бе сцепена и кървеше. Лицето му обаче бе почервеняло, сигурен признак, че е повече ядосан, отколкото наранен. Морган и леля Матилда се заеха да го освободят.
Скимтенето на басета отклони вниманието на Джейк в друга посока. Уотсън се приближи, накуцвайки.
— О, не…