Самият той поглъщаше огромни количества кисело зеле и пиеше с галони отвара от хвойна. По молба на командира офицерите започнаха пред очите на матросите си постоянно да искат от готвача кисело зеле и малцова настойка.
И скоро на Кук доложиха, че матросите започнали да крадат кисело зеле от големите каци в трюма.
Това бе радостна вест. Оттук нататък Кук беше спокоен — всички без изключение — моряците, учените и слугите започнаха да подражават на капитана. „Зелената“ диета влезе в бита и извърши чудото — дори при многомесечни плавания в полярните морета на борда нямаше нито един човек да боледува от скорбут.
Само това вече бе достатъчно екипажът да е готов на всичко, за да осигури успеха на експедицията и при най-тежки условия.
Какъв е бил Кук, как е изглеждал, какъв живот е водел? За всичко това са останали съвсем оскъдни сведения. Известно е, че е бил снажен, як, много издръжлив и непретенциозен. Имал остри черти, гъста кестенява коса (през последните години от живота доста прошарена), която сресвал назад. Имал е високо чело, прав нос, кафяви очи, живи и „пронизващи“.
Силният му „боцмански“ глас надделявал и шума на буря, ясните команди ечали като мускет-ни изстрели. Говорел с йоркширски акцент и бил много пестелив на думи. Остро прекратявал всякакви опити да му се противоречи, но на драго сърце приемал съвети. Имал огромен авторитет както пред офицерите, така и пред войниците.
Но за обичайния живот на Кук, за навиците и предпочитанията му почти нищо не се знае. Другарите му по плаване нищо не споменават за това, а и самият Кук нищо не пише за себе си.
На 16 август завършиха тежките изпитания на експедицията. В рифовете бяха открили проход, който Кук нарече Проход на провидението. По този тесен проток на 21 август 1770 г. Кук излезе до най-северния край на петия континент, като му даде името нос Йорк.
На другия ден Кук влезе в протока, отделящ Нова Холандия от Нова Гвинея.
Този проток е открит през 1606 г. от испанеца Торес. Резултатите от откритията му обаче биват така добре погребани в секретните архиви на испанската корона, че сигурни данни за тях се получават едва през 1767 г., когато на тях се натъква случайно Далримпъл, горещият привърженик на теорията за Южния континент.12
През 1764 г. в Мадрас Далримпъл намира в книжата на един английски моряк, често посещавал столицата на Филипините Манила, паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до краля на Испания Филип III за откритието на Торес.
През 1767 г. Далримпъл обнародва брошура, в която се съдържат сведения за плаването на Торес и карта на протока между Нова Холандия и Нова Гвинея, открит от този мореплавател. Твърде възможно е, тази брошура да е притежавал Банкс. Така или иначе, Кук не предявява никакви претенции за първооткривателство на този проток. Той само отбелязва, че е успял да „изясни съмнителния въпрос“. Бугенвил не бе открил Торесовия проток и без „парафа“ на Кук в Европа едва ли биха повярвали на съобщението на Далримпъл.
Между другото Кук с пълно основание забелязва, че австралийските аборигени ни най-малко не приличат на жителите на Нова Гвинея.
На 22 август 1770 г. Кук дебаркира на малко островче в Торесовия проток и въведе във владението на британската корона цялото източно крайбрежие на Нова Холандия, което нарече Нови Южен Уелс. Островчето, където бе извършен тържественият акт, получи названието Остров на владението.
Кук се насочи към Ява и на 23 октомври връчи на капитана на един холандски кораб, който заминаваше за Европа, писмо до секретаря на Адмиралтейството Стивънс.
Кук му писа, че пътуването е всъщност завършено. Отбеляза, че през време на плаването нито един човек не е загинал от скорбут, похвали екипажа на „Индевър“. „Мога да кажа — пише Кук, — че матросите и офицерите минаха през всички премеждия и изпитания с бодрост и умение.“ Но се упреква, че „претърпял неуспех в опитите да открие Южния континент (който, впрочем, едва ли съществува)“.
Но най-големите беди връхлетяха върху екипажа след като писмото бе заминало за Англия.
В Батавия, столицата на Нидерландска Индия, и на корабната стоянка до островчето Прин-сън (Панаитан) екипажът на „Индевър“ бе сполетян от тежка тропическа треска. Смъртта по-коси безпощадно мнозина от участниците в експедицията. Починаха Тупна и слугата му Тарето, лейтенант Хикс, астрономът Грин, лекарят Мънкхауз, щурманът Молине, художникът Паркин-сън. През време на прехода от Батавия до Кейптуан само за една седмица (от 25 до 31 януари 1771 г.) умряха 31 човека.
На 13 юли 1771 г. „Индевър“ пристигна в английското пристанище Даунс. Плаването, продължило две години десет месеца и седемнадесет дни, завърши.
12
Смътни сведения за откритието на Торес проникват през XVII и първата половина на XVIII в. във Франция и Англия. На някои карти от онова време протокът между Нова Холандия и Нова Гвинея е показан, но повечето географи смятали, че Нова Гвинея е част от Нова Холандия.