Тази палата оглавява от 1770 г. неизменният покровител на Кук Палисър, който е същевременно и контрольор на флота на негово Величество.
Може би още аудиенцията в Сейнтджеймския дворец е станало дума за нова експедиция в южните морета. За това може да съдим по факта, че на 17 август в писмото си до Джон Уокър, собственик на известната ни фирма за превоз на въглища, Кук бе намекнал за желанието си в близко бъдеще да тръгне със сигурен кораб към Южното полукълбо.
На 13 август 1771 г. Кук пише до същия адресат за бъдещото си пътуване далеч по-определено. „Следващото плаване — четем в писмото му — смятат да се осъществи с два кораба и ако то се осъществи, има надежда работата да бъде възложена на мен.“13
На 25 септември Адмиралтейството изпраща на Корабната палата заповед за закупуване на два кораба за нова експедиция и макар че Кук официално е назначен за ръководител на експедицията едва на 28 ноември 1771 г., още от края на септември той се залавя с търсенето на подходящи съдове.
„Индевър“ е изпратен в Южна Америка и Кук настоява за експедицията да бъдат намерени кораби от същия тип.
През ноември 1771 г. биват закупени два въглевоза (двата „родом“ от Уитби), „Маркиз Гренби“ и „Маркиз Рокингъм“. Дават им нови имена — тези на прочутите английски пирати Дрейк и Рали. Скоро след това обаче в Адмиралтейството се усещат, че Дрейк и Рали са потопявали и грабели испански кораби и за да не дразнят испанците, бързат да дадат на тези плавателни съдове „неутрални“ имена — „Резолюшън“ („Решение“) и „Адвенчър“ („Смел почин“). Водоизместването им е съответно 462 и 336 тона.
За командир на „Резолюшън“ е назначен Кук, а за негови помощници — Робърт Купър, Чарлс Кларк и Ричард Пикърсхил; последните двама се бяха проявили много добре при плаването с „Индевър“.
Командир на „Адвенчър“ става Тобаяс Фюрно, участник в околосветското плаване на Уолис.
Този път екипажът е подбиран лично от ръководителя на експедицията. Съставът е много по-сполучлив от този на „Индевър“, но не може да не се отбележи, че на „Резолюшън“ са взети единадесет матроси и един морски пехотинец от командата на „Индевър“. Интересно е, че този пехотинец е същият Сяамюъл Гибсън, когото при първото плаване Кук бе наказал за опита му да дезертира.
В експедицията непременно иска да участвува и Банкс. Но той настоява с него да тръгнат един художник, трима чертожника, двама секретари, двама музиканти и девет слуги. За да се настани тази почти кралска свита, на кораба бива издигната надстройка, която го лишава от устойчивост, — при първата буря той би се обърнал с дъното нагоре.
Кук се ужасява от тази приумица, а в Адмиралтейството в края на краищата се отказват от кандидатурата на Банкс и нареждат да се махне опасната надстройка.
На мястото на Банкс твърде сполучливо са поканени да участвуват двама естественици германци — Йохан Форстер, потомък на преселник от Шотландия, и неговият син Георг, който през 1771 г. навърши 17 години.
Георг Форстер, по-късно един от най-изтъкнатите европейски естественици, известно време учил в санктпетербургска гимназия (семейството Форстер е живяло няколко години в Русия).
В плаването вземат участие астрономите Уилям Уолс и Уилям Бейли, които разполагат с хронометри, изработени от прочутите майстори Кендала и Арнолд. С тези хронометри може доста точно да се определи в морето географската дължина. Художник на експедицията е великолепният пейзажист Уилям Ходжс.
В Кейптаун към експедицията е зачислен и шведският ботаник Андре Спарман.
В експедицията се наброяват и десетина мидшипмани, от които този път има повече полза, отколкото от безделниците, взели участие в първото плаване. Четиринадесетгодишният мидшипман Джон Елиът става автор на интересни записки за плаването, а колегата му Джеймс Барни през време на пътешествието заема офицерска длъжност и по-късно, в зряла възраст, стига до чин адмирал. Петнадесетгодишният мидшипман Джордж Ванкувър е участник и в третото плаване на Кук, а през 90-те години на XVIII в. оглавява експедиция, която извършва огромна работа по картографирането на западните брегове на Северна Америка.14
По брой на участниците втората експедиция е двойно по-голяма от първата. На „Резолюшън“ има 137, а на „Адвенчър“ 91 човека.15
Маршрутът на експедицията е набелязан от Кук. Някои съображения по този повод той изказва, както вече се спомена, в края на дневника си от първото плаване.
През февруари на 1772 г. Кук представя на Адмиралтейството докладна записка, в която определя програмата на новото си плаване.
13
Към края на 1771 г. Кук посети в едно йоркширско градче баща си и се отби в Уитби. Много топло го посрещнаха в дома на Уокър както стопаните, така и Мери Прауд, която не можеше да се нагледа на капитанската униформа на бившия си възпитаник.
14
Интересна подробност: репутацията на Кук е толкова висока, че въпреки всички правила от мидшипманите само в неговата експедиция не се иска да полагат изпит за чин лейтенант.
15
Цифрите са условни. През време на подготовката на експедицията съставът на екипажа постоянно се мени.