— Разбира се, душичке. И аз бях съвсем права. Повярвайте ми: има хиляди причини, поради които любовни връзки между гувернантките и учителите не бива да се допускат дори за миг в порядъчните семейства. Първо…
— О, моля ти се, мамо! Не ги изброявай! Au reste51 ние всички добре ги знаем: опасността на лошия пример за невинните детски души, разсеяността на влюбените — и оттук пренебрегването на задълженията, сетне взаимно разбирателство и поддръжка, които пораждат доверие помежду им и в крайна сметка водят до дързост, непокорство и грубо държане. Права ли съм, баронесо Инграм от Инграм Парк?
— Права си, мое чисто ангелче, права както винаги.
— Тогава няма какво повече да говорим. Хайде да променим темата.
Ейми Ештън, която не слушаше или не обърна внимание на последните думи, заяви с тъничкото си като на малко момиче гласче:
— И ние с Луиза също дразнехме нашата гувернантка, но тя беше толкова добра, че понасяше абсолютно всичко. С нищо не можехме да я изкараме от кожата й. Тя никога не ни се сърдеше. Нали така, Луиза?
— Да, така! Вършехме, каквото си искахме: бъркахме в чекмеджето на масата й или в кошничката й за работа и обръщахме всичко наопаки в тях. Тя беше толкова добродушна, че ни даваше всичко, каквото поискаме.
— Е — забеляза със саркастична усмивка мис Инграм, — изглежда, всички сега ще започнат да разказват спомени за гувернантките си. За да избегнем това, аз повторно предлагам друга тема. Мистър Рочестър, поддържате ли ме?
— Поддържам ви, мадам, и в това, както във всичко останало.
— Тогава поемам върху себе си грижата да уточня предложението си. Синьор Едуардо, ще може ли да попеете сега?
— Дона Бианка, ако заповядате, ще мога.
— В такъв случай, синьоре, слушайте кралската ми заповед: приведете в готовност дробовете си и другите си гласови органи, за да изпълните кралската ми воля.
— Кой не би пожелал да бъде Ричо52 при такава божествена Мери?
— По дяволите вашият Ричо! — възкликна тя, като тръсна къдриците си, упътила се към пианото. — Смятам, че цигуларят Давид трябва да е бил доста противен субект; черният Ботуъл53 ми харесва повече. Според мен един мъж не струва нищо, ако няма в себе си нещо порочно. Нека историята твърди, каквото си ще, но ми се струва, че Джеймз Хепбърн е бил тъкмо такъв див, буен легендарен разбойник, комуто бих се съгласила да дам ръката си.
— Чувате ли, господа? Кой от вас прилича най-много на Ботуъл? — извика мистър Рочестър.
— Бих казал, че вие приличате най-много на него — отвърна полковник Дент.
— Честна дума, безкрайно съм ви благодарен за това! — отговори мистър Рочестър.
Мис Инграм, седнала с горделива грация на пианото, разпиля царствените дипли на белоснежните си одежди и засвири един бравурен прелюд. Но в същото време продължаваше да говори. Явно тази вечер тя бе в повишено настроение. Думите и изражението на лицето й бяха, изглежда, предназначени не само да изтръгнат възхищение, а просто да смаят слушателите й. Тя несъмнено искаше да ги порази, като се покаже особено дръзка и смела.
— О, толкова са ми дотегнали днешните млади мъже! — възкликна Бланш, завършвайки с оглушителни акорди. — Бедни нищожни същества, конто не смеят да направят дори крачка извън оградата на бащината си къща, пък дори и до нея не се приближават без разрешението и присъствието на майките си. Това са хора, които се занимават само с красивите си лица, белите си ръце и малките си крака. Като че ли на мъжа му е нужна красота! Като че ли очарованието не е изключително право на жената, нейно законно достояние и наследство! Грозна жена е петно върху красивия лик на природата. Но от мъжете се иска само едно — сила и решителност. Нека девизът им бъде лов, стрелба, бой — всичко останало е глупост. Ако бях мъж, девизът ми щеше да бъде точно такъв. Когато реша да се омъжа — продължи тя след пауза, която никой не наруши, — ще си намеря такъв съпруг, който да не конкурира красотата ми, а по-скоро да я подчертава. Няма да търпя съперник до престола си, властта ми трябва да бъде пълна; искам той да се любува само на мен, не и на образа си в огледалото. А сега, мистър Рочестър, пейте, ще ви акомпанирам.
— Готов съм! — гласеше отговорът.
— Песента на корсаря. Сега вече знаете, че имам слабост към корсарите. Затова я изпейте con spirito54.
52
Давид Ричо (1533 — 1566) — италиански музикант, фаворит на Мери Стюарт, шотландска кралица. — Б. пр.
53
Джеймз Хепбърн Ботуъл (? — 1578) — шотландски благородник, който убил втория съпруг на Мери Стюарт и после се оженил за нея. — Б. пр.