— Заповедите, изречени от устата на мис Инграм, биха въодушевили дори чаша мляко или вода.
— Щом е така, трябва да внимавате. Ако не ми хареса изпълнението, ще ви засрамя, като покажа как трябва да се пеят такива песни.
— Искате да ми дадете награда за неспособност ли? В такъв случай ще се опитам да се проваля.
— Gardez-vous en bien!55 Ако направите това нарочно, ще ви наложа съответното наказание.
— Мис Инграм, трябва да бъдете снизходителна, тъй като сте способна да наложите наказание, което един смъртен не би могъл да издържи.
— Ха! Обяснете ми какво значи това! — рече властно дамата.
— Извинете, мадам; всякакви обяснения са излишни. Тънкият ви усет трябва да ви подскаже, че едно ваше намръщване се равнява на смъртно наказание.
— Пейте! — каза Бланш и отново засвири въодушевено.
„Време е вече да се измъкна“ — реших аз. Но звуците, които екнаха, ме задържаха. Мисис Феърфакс ми бе казала, че мистър Рочестър има прекрасен глас; и действително — той пееше с дълбок, мощен бас, при което влагаше особено чувство, особена изразителност. Този глас проникваше в сърцето и причиняваше странно вълнение. Почаках, докато замре последният дълбок и плътен звук, докато се отприщи бентът на прекъснатия за миг разговор. Тогава се измъкнах от притуленото си кътче и излязох през страничната врата, която за щастие беше наблизо. Озовах се в тесния коридор, който водеше към хола. Прекосявайки хола, забелязах, че се е разхлабила каишката на пантофката ми, и спрях да я закопчея, като коленичих на пътеката в подножието на стълбите. Чух как се отвори вратата на столовата и някакъв мъж се приближи до мен; бързо се изправих и се озовах лице с лице с него: това беше мистър Рочестър.
— Как сте? — попита той.
— Много добре, сър.
— Защо не дойдохте да поговорите с мен в гостната?
Струваше ми се, че и аз мога да му задам същия въпрос, но не посмях да го направя и само казах:
— Не се реших да ви безпокоя, тъй като вие, изглежда, бяхте зает, сър.
— Какво правихте в мое отсъствие?
— Нищо особено: занимавах се както обикновено о Адел.
— И сте станали много по-бледа, отколкото бяхте — забелязах това веднага щом ви погледнах. Какво се е случило?
— Абсолютно нищо, сър.
— Да не сте настинали онази нощ, когато за малко не ме удавихте?
— Съвсем не.
— Върнете се в гостната, бягате твърде рано.
— Уморена съм, сър.
Мистър Рочестър ми хвърли продължителен поглед.
— И нещо сте огорчена — каза той. — От какво? Кажете ми.
— От нищо, абсолютно от нищо. Не съм огорчена.
— А аз твърдя, че сте. И то толкова, че само още няколко думи са достатъчни да извикат в очите ви сълзи; виждате ли, те вече се появиха, блестят и изпълват вашите очи; една капка се отрони по бузата ви. Ако имах време и не се страхувах, че някой прислужник-клюкар може да мине оттук, на всяка цена щях да разбера каква е работата, Е, за тази вечер сте извинена. Но знайте, че докато гостите ми са тук, искам да идвате в гостната всяка вечер; такова е желанието ми и, моля, не го пренебрегвайте. А сега вървете и пратете Софи да вземе Адел. Лека нощ, моя… — Той млъкна, прехапа устни и бързо се раздели с мен.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Радостни дни прекарвах напоследък в имението Торнфийлд, дни, изпълнени с оживление. Колко различни бяха те от първите три месеца — период на покой, еднообразие и самота! Сега всяка печал бе далеч, всички мрачни впечатления — забравени; навсякъде бликаше живот, навсякъде имаше движение. Сега беше невъзможно да прекосиш коридора, по-рано така тих, нито да влезеш в предните стаи, по-рано тъй пусти, и да не срещнеш някоя дяволита камериерка или някой наконтен камериер.
В кухнята, в килера за продуктите, в трапезарията на слугите, в преддверието — навсякъде бе еднакво оживено, а салоните оставаха безлюдни и тихи само когато синьото небе и топлите слънчеви лъчи на пролетните дни зовяха обитателите им навън. Дори когато тези дни не бяха хубави и валяха продължителни дъждове, това съвсем не помрачаваше настроението; напротив, тогава домашните развлечения ставаха по-живи и разнообразни, тъй като забавленията на открито се прекратяваха.
Първата вечер, когато предложиха да се забавляваме с нещо друго, аз се запитах какво ли имат пред вид; казаха да играем на шаради, но поради моето невежество аз не знаех какво значи това. Извикаха слугите, които изнесоха масите навън, разместиха свещниците и наредиха столовете в полукръг, точно срещу портала. Докато мистър Рочестър и другите господа даваха нареждания как да стават тези преобразования, дамите тичаха нагоре-надолу по стълбите и звъняха на своите камериерки. Мисис Феърфакс бе извикана да даде сведения с колко шалове, дрехи и драперии разполага; някои от гардеробите на третия етаж бяха щателно прегледани и всичко в тях — брокатени и кринолинени поли, широки атлазени рокли, черни дрехи, дантелени яки и пр. — донесено на цели купове от прислужничките; сетне направиха подбор и нещата, на които се спряха, бяха отнесени в будоара до гостната.