Джейн се сети за сутрешния си разговор с професор Флитуик и изведнъж ѝ хрумна идея:
— Професоре, мисля, че измислих нещо за кръжока.
— Много добре. — Той се усмихна широко. — Само да отида да им кажа, че вече започнаха да прекаляват.
След като озаптиха рейвънклоуската маса, което не се мина без заплахи за отнемане на точки, а накрая Джейн дори трябваше да вземе котката, защото никой не знаеше на кого точно принадлежи, двамата преподаватели цяла вечер обсъждаха идеите си за бъдещия кръжок. Учениците и останалите преподаватели полека се разотиваха, докато накрая в цялата зала бяха останали само няколко човека. По някое време нисичък първокурсник от Хафълпаф се приближи колебливо до Височайшата маса и с тънък гласец помоли да му върнат котката, което накара професор Флитуик и доцент Ъндед да се разсмеят, преди да предадат животинчето в ръцете на собственика му. Скоро и професор Снейп си тръгна, като преди това отправи много особен поглед към нея, който тя едва забеляза с периферното си зрение, и му помаха за довиждане.
Значи първо ѝ отказваше, а на следващата вечер я гледаше странно, задето тя не му обръща внимание, помисли си тя. Е, да си гледа, реши накрая и отново се съсредоточи в разговора с професор Флитуик. Скоро се оказа толкова погълната от плановете за кръжока, че започна да си води бележки на гърба на пергамента с програмата.
Макар и на предела на силите си, се чувстваше много доволна, когато накрая напусна столовата. Когато беше кандидатствала за преподавателка, изобщо не си беше представяла колко много възможности ще се открият пред нея.
За учудване на Джейн новата ѝ работа потръгна по мед и масло. Учениците я харесваха, колегите все по-често я поздравяваха, а някои от уменията ѝ се оказаха доста полезни. Никога не си беше представяла, че заклинания, измъкнати от прашни книги и доизмислени в движение, можеха да се окажат полезни за часовете по защита срещу Черните изкуства. А знаеше толкова много. Поради различията в подготовката и уменията на различните ученици и най-вече заради ограничените способности на хафълпафци, се налагаше някои от тях да отпаднат, но повечето моментално се включваха в програмата на магическия кръжок. Имаше толкова много идеи, а професор Флитуик беше по-ентусиазиран и от нея, така че програмата за кръжока беше готова само две седмици след началото на учебната година.
На първата сбирка бяха дошли три четвърти от училището, умиращи от нетърпение какво ли щяха да им преподават тук. След демонстрацията на серия от нови заклинания между професор Флитуик и доцент Ъндед, при това само с левите ръце, учениците бяха толкова развълнувани, че всички се записаха в списъците за кръжока. Наложи се да го разделят на две — за малките и големите ученици, а по-късно сигурно щеше да се наложи да учредят и нов клуб за дуелиране.
Освен официалните си задължения, скоро преподавателката откри, че се е сдобила и с голямо количество неофициални. Сивата дама я беше уговорила да ѝ помогне в написването на мемоарите ѝ, един от професорите, на име Хагрид, често я канеше да го придружи до Хогсмийд и Лондон, откъдето си набавяше книги, по които да преподава, а след като установиха колко добре се справя с мъгълските вещи, половината преподавателски състав започна да я моли да им поправи нещо.
Скоро преподавателката се намери без нито една свободна минута и вече се замисляше над възможността да си потърси някой времевърт на черно. Все пак, надяваше се тя, броят на развалените учителски вещи трябваше да има край, а любопитството към нея скоро щеше да намалее, затова стискаше зъби и правеше каквото се искаше от нея, без да се оплаква. Все пак, това си имаше и своите предимства. Понякога беше толкова заета по цели дни, че забравяше да мисли за Франк и момчетата, което беше добре. Веднъж по време на десерта в Голямата зала обаче тя си припомни обещанието към себе си да изпече сладки за професор Снейп и я загриза вина. Усещането, че може да бъде полезна, я беше накарало да се отплесне и сега трябваше колкото се може по-бързо да поправи грешката. Трябваше обаче да намери време. След дълго обмисляне, реши да подходи към проблема професионално, като съобщи на директора за намерението си и го помоли да я извини пред останалите за един ден. Този ден трябваше да не е работен и по възможност да може да се измъкне бързо от Сивата дама. Може би най-добра за целта щеше да бъде следващата неделя. Затова в петък сутринта Джейн изчака професор Снейп да излезе от Голямата зала за първия час и чак след това се приближи към директора.