Выбрать главу

— Крайно време беше — подсмихна се той. — Ще ви оженим край някое езеро, както иска дамата, а от училището ще имате собствен апартамент в замъка.

— Дежурен! — провикна се той в коридора. — Идете да купите шампанско, имаме повод да празнуваме! — И подаде на слисания магьосник златен галеон.

Когато дежурният се върна с шампанското, Дъмбълдор измагьоса три сребърни бокала.

— За здравето на бъдещите младоженци! — вдигна тост той.

— За наше здраве и за ваше, професоре! — отговориха му те.

Глава двадесет и шеста

Животът продължава

Джейн постепенно се възстановяваше и вече я пускаха на кратки разходки със Сивиръс в близкия парк. Успя да отиде и до училището, за да види учениците си, два дни преди края на учебната година. Но, както и подозираше, не ѝ позволиха да преподава.

След края на учебната година се съгласи с предложението на Сивиръс да отидат да живеят в неговата къща в Спинърс енд. Кварталът беше мъгълски и съвсем в периферията на градчето, но пък къщата беше стабилна и след хубав ремонт стана годна за обитаване.

Основните новини обаче научи, след като се премести да живее при Сивиръс — тогава разбра, че приятелят ѝ Франк е загинал в битката при Хогуортс, а Лойд е в неизвестност оттогава. Плака цял следобед. Имаше толкова много неща да каже на най-добрия си приятел, но ето че нямаше да има тази възможност. Тя помоли Сивиръс да посетят гроба му и дълго и безутешно говори и рева над каменната надгробна плоча. После измагьоса цветя и подкрепяна от Сивиръс, се прибра съкрушена вкъщи.

Разбра, че в тази битка има доста загинали, но тъй като нямаше много близки, нямаше кого другиго да оплаква.

Но пък имаше двама посетители, на които не се зарадва изобщо. В края на юни дойдоха да я посетят другите двама от групата — Дани и Брад, които най-накрая се бяха завърнали от чужбина, след като опасността беше преминала. Сивиръс им беше отворил и ги беше попитал кого търсят, след което се беше качил на втория етаж при Джейн, за да я извика. Тя погледна през магическата шпионка и щом видя двамата пред вратата, беше на път да кипне.

— Кажи им, че не искам да ги виждам — поръча накрая на Сивиръс. — Ако ще и земята да се продъни.

След което тръгна към стълбището.

— Госпожица Ъндед каза да ви предам, че не желае да ви вижда — с ледена учтивост каза Сивиръс. Дочуха се протестите и увещанията им, но той съвсем безразлично хлопна вратата под носовете им.

* * *

Имаше, разбира се, и радостни събития. Дора Тонкс и Ремус Лупин бяха решили да се оженят през юли, месец преди плануваната сватба на Джейн и Сивиръс. Въпреки че Сивиръс се цупеше, отидоха на празненството и занесоха подарък на двойката — дванайсет омагьосани сребърни чаши, които се сервираха сами.

Колкото до тяхната сватба, Сивиръс я остави да планира всичко сама, което ѝ беше добре дошло — беше ѝ писнало от бездействие. Надписа собственоръчно всички покани — до учителите в училището, някои познати от Ордена, леля Шарлот, Алисън и Сириус Блек. Групата на Лили на драго сърце се съгласи да свири на сватбата, но се заинатиха по въпроса за хонорара — не искаха да вземат и кнут.

Венчаха се на поляната край езерото в Рейвъндейл, а младоженецът изглеждаше нелепо щастлив през целия ден. Джейн подозираше, че в тази работа има пръст и братовчедка ѝ — Алисън командваше много здраво Сириус Блек и Снейп изглежда се забавляваше изключително много на негов гръб.

За кумове бяха поканили директора и професор Макгонагъл, а Сара Смит, сестрата на Лили, и сестричката на Антъни Стоун бяха шаферки. Джейн си беше избрала светлосиня булчинска рокля, а Сивиръс беше облякла в нова официална мантия.

За младоженката целият ден мина като в мъгла — непрекъснато се притесняваше, че шатрата не е достатъчно широка, че на шаферките са им тесни роклите или пък че ще завали изведнъж. Въпреки че сутринта небето беше покрито с облаци, те се изчистиха след церемонията и разрязването на тортата, и хубавото августовско време повдигна настроението на всички. Така групата можеше да свири под открито небе, а леля Шарлот и професор Макгонагъл да си припомнят младините, седнали край прохладното езеро.

Подаръкът от булката за младоженеца беше малко пухкаво беличко котенце със сива опашчица на около месец — Лили беше успяла да намери Мъри малко след като се бяха върнали на училище, а два месеца по-късно Мъри роди три пухкави котенца — едно рижаво, едно шарено и едно бяло. Беличкото беше кръстено Селена от преподавателката по астрономия и именно него избра за подарък Джейн.