Това, което я изненада обаче, беше подаръкът от Сивиръс — той ѝ подари място в центъра на Рейвъндейл, където преди имаше необитавана схлупена къщурка. Къщурката беше разрушена преди няколко години, а мястото обявено за продан и съпругът ѝ беше успял някак да го купи без нейното знание.
— Знам, че ще искаш да живеем тук някой ден и мисля, че ще успея да свикна с кмета-пияница — беше ѝ казал той полу на шега. — Можем да си построим къща, когато спестим малко пари.
Джейн го прегърна и се разплака от радост.
Получиха и други подаръци, между които поне десет сервиза, телескоп, кухненска маса и покана за меден месец. Поканата беше от японския министър на магията, който ги канеше да гостуват в страната му за три седмици изцяло на разноски на японското министерство.
— Може ли да отидем? — попита тя мъжа си с едва прикрита радост в гласа.
— Разбира се. Щом искаш — прегърна я той. Предвид държанието на Алисън, която в този момент се караше на Сириус, че яде като прасе, вероятно се радваше, че му се е случила по-малко опърничавата Ъндед.
Леля Шарлот пък беше видяла Лили и привика Джейн настрани, за да поприказват на четири очи.
— Това дете има талант, как не си го забелязала? — попита я лелята с тон все едно Джейн не видяла облаците в небето.
— Лельо, опитах се да ти кажа за нея по-рано през годината — запротестира Джейн.
Лелята само изсумтя и отиде да си вземе още торта, а Джейн се разсмя на непоследователността на роднините си и побърза да се върне при гостите.
През деня имаше и едно неочаквано посещение. Докато Джейн се беше заплеснала да приказва с Дора Тонкс и Алисън, Сивиръс беше успял да забегне нанякъде. Малко по-късно го видя да говори с млада чернокоса жена, която не беше сред поканените. Понечи да отиде при тях, но жената само погледна към нея и си тръгна.
— Сивиръс, коя беше тази? — попита Джейн с растящо недоумение и мъничко раздразнение в гласа.
— Това, скъпа ми съпруго, беше твоята далечна родственица Ейслин.
— Нямам родственица на име Ейслин — подразни се Джейн. След това се сепна. — Да не искаш да кажеш, че това беше жената, която ми е дала от кръвта си? — предпазливо каза тя, защото наоколо имаше и други хора.
— Точно така.
— Спаси ми живота… А дори не иска да се запознаем?
— Каза, че още не му е дошло времето. Ще се запознаете по-нататък.
— Добре — съгласи се равнодушно Джейн. — Нека да бъде както иска тя.
Въпросът скоро беше забравен.
До вечерта ядоха, пиха шампанско и танцуваха под слънчевото лятно небе и съпровода на „Магически вятър“, които бяха станали най-известната младежка магьосническа група на острова.
За гостите бяха приготвени множество палатки, които професор Дъмбълдор им беше отпуснал за случая. По някое време Джейн и Сивиръс се оттеглиха в „младоженческата“ палатка да си починат. Тъкмо изгасиха осветлението и полегнаха на огромната спалня, когато се чу тънко „зъннннн“. Сивиръс запали лампите и се огледа. По огледалото, шкафчетата и таблите на спалнята бяха накацали двайсетина комара, които той гони в продължение на половин час с магическата си пръчка и заклинанието за изтребване на насекоми. Последният комар се кри още двайсет минути, но накрая беше размазан върху една от лампите и младоженците най-сетне потънаха в блажен сън.
Младоженческите котки пък спяха в малко кошче до леглото им, заедно с белия котарак на Антъни, който подозрително облизваше малките котенца и Мъри. Явно имаше нещо общо с дребосъците. От време на време някой от мъниците промъркваше или измяукваше, изритан от другите два навън, но Мъри го захапваше за вратлето и го връщаше обратно в кошчето.
Въпреки че Алисън ги съветваше да отидат на меден месец в древния град Месемврия, където тъкмо беше започнала да работи, Джейн и Сивиръс решиха все пак да заминат за Япония. За целта трябваше да сменят два самолета и да пътуват над двайсет и четири часа.
— Никога не съм се качвала на самолет! — паникьосваше се Джейн в деня преди полета, докато си събираше дрехите в куфара.
— Ще ми обясниш ли пак, какво беше самолет? — попита я Сивиръс разтревожен.
— Това е нещо като автобус, само че лети.
— И как точно лети?
— Сигурно е нещо по законите на физиката. Ако беше магия, нямаше да летим цял ден — тя разрови купчината дрехи, която беше изсипана върху спалнята и извади оттам дънки и фланелка. — Това дали е достатъчно мъгълско за пътуването?
— Мислиш ли, че съм специалист по мъгълите?
Накрая се наложи тя да му избере мъгълски дрехи — панталони и риза, които и той не знаеше откъде има. Събраха два големи куфара с багаж — дрехи, обувки, пяна за вана, други тоалетни принадлежности, мъгълски чадър и китарата на Джейн, тъй като смяташе да свири по време на почивката.