— Въпреки че през повече време ще сме в магьосническия свят, ще ни трябват и мъгълски дрехи, както и мъгълска валута.
— Аз не смятам да пазарувам нищо мъгълско оттам — заинати се Снейп.
— Не си притеснявай, аз обмених пари. — „И да не искаш, сигурно ще ти купя нещо.“
— „Джейн, моля те, оправяй си багажа.“
— Мяууу! — измяца гладен котаракът на Антъни.
— „Братовчедка ти няма ли да идва вече да ги вземе тези котки?“
— „Каза, че ще намине довечера и после ще ги занесе у леля. Иди да ги нахраниш, ако обичаш.“
— „С котката вървели и котенцата. Само дето не знаех, че с теб вземам цялото котило.“
Двамата младоженци бяха възхитени от летенето със самолет, както и от многото красоти на Токио. Бяха настанени в хотела-гостилница, еквивалент на Продънения котел, Кипящия чайник — традиционна японска сграда, която се намираше на магьосническата улица в Токио. През деня разглеждаха модерните небостъргачи и традиционните японски къщи, вечеряха и закусваха в хотела с традиционна японска храна. Разгледаха множеството паркове, включително и магьоснически, в които растяха всякакви причудливи растения като цъфтящата половин година сакура и разноцветния бамбук.
Още на първата вечеря си поръчаха суши, което накара Джейн да разбере какво си мисли Аврора за английската кухня. Не че беше лошо, но беше толкова нетипично, че човек би си помислил, че не е храна. Пък и Сивиръс — уж беше толкова мнителен за храната, а глътна топчето уасаби и после правеше такива физиономии, все едно се гърчи в агония (което вероятно не беше далеч от истината). Джейн все пак успя да му помогне, като по съвет на съдържателя му даде да изпие голяма чаша чай и след това да изяде топка ориз.
След като свикна със сушито, тя започна да си го поръчва всеки ден, но все пак с пушена риба, а не със сурова.
Един ден през втората седмица в Токио двамата решиха да се разходят в магически резерват извън града. Казаха им, че там се въдят интересни магически създания — капи.
Всъщност, резервата за капи беше ограден с невидима магическа бариера от алеите за посетители, както им обясни екскурзоводът. Наеха рикша и започнаха да обикалят пътя край реката, която се виеше из парка. Около пет минути след началото на обиколката се появи първата капа. Беше висока малко над метър и приличаше на нещо средно между зелена маймуна и костенурка — кожата ѝ беше жълто-зелена и имаше коруба на костенурка. Извадени от водата, пръстите ѝ изглеждаха ципести и противни, а във вдлъбнатината върху главата ѝ имаше малко вода. Водачът им спря, за да могат да огледат съществото, и им предложи:
— Поклонете ѝ се и вижте какво ще направи.
Джейн и Сивиръс се поклониха ниско. В отговор капата също се поклони. Водачът ги насърчи да повторят и потретят. Накрая капата се принуди да се върне обратно във водата.
— Черпят магическата си сила от водата и ако водата от главата им се излее, както се случи сега, капата трябва да се върне в реката. Това е и най-лесният начин да се спасите от капа. Те са месоядни водни духове и обичат да си похапват човешко.
И двамата вече бяха наясно с тази информация, предвид, че се преподаваше по защита срещу Черните изкуства, но не казаха това на симпатичния японец, който толкова добре говореше английски. Само поблагодариха за информацията и се качиха обратно в рикшата.
Докато се возеха, към тях се приближи пощенска сова, която кацна на перилата от страната на Джейн и подаде краче. Джейн отвърза писмото и го зачете:
„Скъпи доцент Ъндед и професор Снейп,
Съжалявам, ако ви прекъсвам медения месец, но се отвори страхотна възможност! Ще свирим на фестивала на магията в Хогсмийд другата седмица, след което заминаваме на турне из Кралството! Много ни се иска доцент Ъндед да свири с нас. Пратете ни отговор дали ще се присъедините. Храната и квартирата са осигурени и дори можем да припечелим малко.
— Какво ще кажеш, Сивиръс, ще отидем ли? — попита Джейн, след като и двамата прочетоха писмото.
— Срещата ни с министъра на магията е утре — напомни той. — Нали не смяташ да тръгнем преди това?
— Разбира се, че не. Но можем да тръгнем веднага щом свърши.
Сивиръс се намръщи и лека бръчка се вряза между очите му.
— Не ми е за парите — додаде Джейн. — Просто много ми се свири пред публика. Мооля.