Той продължи да се мръщи.
— „Какъв е проблемът?“ — попита тя — „Толкова ли не обичаш концерти? Или пък смяташ, че аз свиря лошо?“
— „Не свириш лошо! Просто на концертите ме гледат, ами все едно приличам на ония животни там в реката. Не ми харесва.“
— „Гледат те така, понеже им се мръщиш. И защото си облечен като учител. Мога да ти направя такъв костюм, че всички да припаднат, като те видят.“
— „Добре, ще отидем. Надявам се наистина да стане както го мислиш.“
Срещата с министъра потръгна добре, но после започна да буксува. Изглежда, японецът се интересуваше от станалото в имението на лорд Волдемор в деня, когато беше убит, но двамата твърдяха, че нямат нищо общо и го препращаха към професор Дъмбълдор. В крайна сметка той не повярва на никой от тях и ги изпрати със студена учтивост, така че те побързаха да заминат обратно за Острова.
За концерта Джейн облече Сивиръс в тесен лъскав панталон, тъмнолилава риза и черен елек. Върза му косата на опашка и дори закачи верига на панталона му.
— Ето, сега си готов.
Той отиде пред сцената малко преди да започнат да свирят и наистина, като че ли другите не го гледаха толкова осъдително. Групата излезе малко след това и тълпата се сгъчка към предните места. Сивиръс гледаше към сцената и се наслаждаваше на свиренето на Джейн, когато някой го потупа по ръката.
— Ей, пич, готин костюм! — каза по-млад мъж, който стоеше вдясно от него.
— Благодаря — промърмори Снейп.
— Струваш ми се познат, как се казваш?
Той понечи да каже цялото си име, заедно с титлата, но се спря. Защо да не опита по друг начин?
— Казвам се Сев. — И протегна ръка.
— Аз съм Бил — здрависа се с него мъжът.
Помълчаха малко, докато Джери се дереше на сцената.
— Много хубави момичета, какво ще кажеш? — посочи Бил. — И добре свирят.
— Предполагам, че е така.
— Аз харесвам русата.
— Според мен пък тъмнокосата е по-привлекателна — подсмихна се Снейп. — Мога да те вкарам в бекстейджа, ако искаш. Но те предупреждавам, че и двете са заети.
— Наистина ли? Ти си супер, пич. — И го тупна по рамото.
Двамата изчакаха концертът да свърши и Снейп поведе по-младия мъж към бекстейджа.
— Запознайте се. Това са Лили, Август, Джери, Евфем, Сет и Антъни. Това е Бил. Той ви е фен.
— Приятно ни е — каза Лили от името на групата и се здрависа с него. — Как намираш новата ни песен?
— Хубава е, но не е като „Полета на орела“.
— Е, май наистина е така.
В това време Джейн също се появи и Снейп я представи:
— Това е жена ми, Джейн.
— Приятно ми е. Предполагам, вие сте приятел на Сивиръс?
— Сивиръс ли? Мислех, че се казваш Сев?
— Да, така се казвам.
Младежът млъкна. Виждаше се как все повече пребледнява. Накрая заекна:
— П-професор Снейп, вие ли сте?
— Мистър Ейвъри, с колко си взехте отварите? — веднага превключи Снейп.
— Мисля, че беше Приемлив. Не съм бил толкова облекчен през целия си живот, както когато видях, че не съм скъсан.
— Е, момчета, тук не е училище, така че няма нужда да се държите като учител и ученик — опита се да ги помири Джейн. — Да пийнем малко огнено уиски.
Тя измагьоса чаши и призова бутилката от хладилника. Бил Ейвъри обаче само поглеждаше към неговата чаша, без да я вземе.
— Няма ли да пиете с нас? — попита го накрая Снейп.
— Ами, да. Ще пия. Разбира се, защо да не пия?
— Да пием за Хогуортс и за „Магически вятър“! — предложи Джейн.
— За Хогуортс и „Магически вятър“! — отговориха ѝ другите.
Епилог
Джейн стоеше пред вратата на апартамента на третия етаж на замъка и нервно обикаляше наоколо. На едното ѝ рамо имаше провесена чанта, а на другото крепеше ревящо бебе.
— Ш-ш-ш. Недей да плачеш Сузи Джей, татко ти ей сега идва.
— Уааа!
— Сивиръс! Идваш ли най-после? — изкрещя тя по вратата.
— Да! — чу се отвътре. — Само да си намеря новата книга за войната с таласъмите.
— За какво ти е тая книга, като отиваш в банята?
Отговор не последва.
— Сивиръс, обеща ми ти да изкъпеш Сюзън Джейн днес и няма да се измъкнеш!
— Добре, де. Идвам.
Тя тъкмо се канеше да извика отново, когато по коридора се приближиха Лили и Антъни, хванати под ръка.
— Здравейте, доцент Ъндед! — поздрави Антъни.
— О-о-о, значи това е Сюзън! — възхитено каза Лили. — Сестра ми ми писа за нея, но не знаех, че е толкова хубава. На вас се е метнала.
— Благодаря ти, Лили. Антъни, ще трябва отново да те поправя, вече съм професор. Но все още си водя защита срещу Черните изкуства или поне около половината от часовете. Вие какво правите тук?