— А, дойдохме да видим дали сестрите ни се учат добре.
— О, да, отлични ученички са. А Сара понякога ми помага с бебето, когато имам часове. Сигурно ти е писала, Лили.
— Да, каза, че малката обичала да ѝ правят магия за изпускане на балончета. По цял час пълзяла да ги гони из стаята.
— Такава си е Сузи, не може да се спре на едно място. Извинете ме за момент. Сивиръс, закъснявам за час!
Вместо отговор отвътре се показа киселата физиономия на професор Снейп. Явно никак не му се искаше да къпе бебето.
— Готов съм — каза той. — Здравейте, господин Стоун, госпожице Смит.
— Здравейте, професоре — отвърнаха двамата в хор.
— Ето ти Сюзън, ето ти и торбата — подаде му ги Джейн. — А аз отивам на вълшебство. Ще се видим после. Довиждане, деца!
— Довиждане, професоре!
Джейн се затича по коридора. Не беше лесно да водиш един и половина учебни предмета, да си ръководител на дом и да гледаш малко дете в същото време. Добре, че скоро щеше да отбие Сюзън и това щеше да я освободи поне от храненето на детето. Пък и леля Шарлот често идваше да помага, когато не беше заета с Алисън и близначките ѝ. Засега успяваха да си я разделят, но въпреки че беше повече „нейна“ леля, през повечето време Джейн трябваше да ѝ я отстъпва — все пак две бебета се гледаха доста по-трудно от едно.
Сивиръс най-после беше успял да изкъпе детето в една от ваните със златни крачета. За награда, че този път не го опръска много, му позволи да пошляпа в големия басейн в средата на банята.
Докато Сюзън вземаше дневната си доза плуване, към двамата се приближи професор Дъмбълдор, и той като Сивиръс загърнат с хавлия през кръста.
— Колко добре плува Сюзън, какво ще кажеш, Сивиръс?
— Научих я колкото можах, професоре. Макар че най-обича да ме пръска с вода.
Сякаш в отговор на това твърдение, тя се обърна към тях и шляпна с ръчичка по повърхността на водата.
— Сюзън, недей да мокриш професор Дъмбълдор! — каза ѝ престорено строго баща ѝ.
— Няма нищо, Сивиръс — директорът махна с ръка към водата и тя като че ли кипна — отвсякъде започнаха да излизат цветни мехурчета. Сюзън плесна с ръчички и се захвана да ги гони из басейна. — Сюзън е истинско съкровище.
Джейн стоеше пред огледалото в къщата на Спинърс Енд и разглеждаше корема си. Сивиръс беше отишъл до училище заедно с едногодишната Сюзън, за да посети професор Дъмбълдор и ѝ беше забранил да вдига нещо по-тежко от магическата пръчка. Ето защо сега не можеше да отиде до магазина и вместо това насочваше прането да се закачи на простора в дворчето. Тъкмо когато привърши, забеляза тъмна фигура в дъното на градината, където сенките бяха най-плътни.
— „Добър ден, Джейн Ъндед.“ — каза женски глас направо в главата ѝ.
— „Какво правиш в главата ми и в градината ми?“ — настръхна Джейн и посегна за магическата пръчка.
— „Няма нужда от това, уверявам те. Намеренията ми са съвсем мирни. Дойдох да се запознаем, както бях обещала.“ — И фигурата ѝ показа картина от собствената ѝ сватба.
— „Ейслин?“
— „От плът и кръв… Така да се каже.“ — Въпреки че там беше тъмно, на Джейн ѝ се стори, че различава усмивката ѝ.
— „Искаш ли да влезеш вътре?“
— „Радвам се, че ме каниш.“
Джейн изчака тайнствената посетителка да мине през най-сенчестите места на градината и ѝ отвори вратата.
— Да ти предложа нещо? Чай? Кафе? Сладкиш? — каза Джейн, докато се оглеждаше из кухнята. Беше ѝ непривично да говори с непознати посредством легалимантия.
— Не си прави труда — отвърна Ейслин с висок глас. — Ние рядко ядем или пием, храним се с енергията на местата, където живеем.
— Разбирам — отговори Джейн, но всъщност беше доста объркана.
— Например това място е пълно с отрицателна енергия. Някоя от нас може да изкара тук с години.
— Предполагам. Мъжът ми е имал много нерадостно детство тук.
Джейн я поведе към гостната, която беше единствената горе-долу оправена стая. Чак сега забеляза, че Ейслин се придвижва така, сякаш се плъзга по пода. Когато баншията се настани в най-тъмния ъгъл, Джейн си позволи да седне срещу нея.
— „Избрах да те посетя, когато мъжът ти няма да е вкъщи, за да си поговорим по женски“ — каза Ейслин.
— „Аз мога да говоря по женски и пред него.“
— „Но аз не бих.“
— „Какво би искала да обсъждаме?“
— „Животът ти, детството ти, семейния живот, проклятията, не на последно място“.
— „Добре. Но и аз искам да видя нещо от твоя живот.“