— „Той не е толкова интересен, но щом желаеш.“
Джейн разкри съзнанието си и показа някои случки от детството си, уроците по музика, които майка ѝ ѝ преподаваше, игрите с другите деца, селското училище, където ходеха заедно с мъгълчетата и никой не се караше за това дали магията съществува, защото независимо дали беше магьосник или мъгъл, после го чакаше шамарене от родителите му. После влизането в Хогуортс, порастването, загубата на майка ѝ, успехите в музиката, завръщането на лорд Волдемор и последвалите събития.
Ейслин не я попита кой го е убил, явно много добре виждаше и сама.
След като Джейн приключи, Ейслин затвори за малко очи, после ги отвори бавно и започна да показва образи. Историята започна, когато Ейслин беше малко момиче по времето на завладяването на Ирландия от Тюдорите и последвалите въстания. Ейслин не служеше на определен крал, а живееше край ветровит хълм, който беше зареден с подходящата енергия. По време на Ирландския бунт от 1798 година беше тръгнала с метежниците, където се беше запознала с Аманда, която тогава носила друго, ирландско име, и била последвала рода, за който отговаряла, в метежа. Именно там според Ейслин Аманда се запознала с бъдещия си съпруг, заради когото скъсала връзката с рода си и си сменила името и така си навлякла проклятията, които и до днес следваха рода ѝ. Ейслин, която се нагледала на достатъчно кръвопролития, решила, че енергията ѝ е дошла твърде много и се върнала обратно на своя хълм, където правела своите тъмни пророчества за хората, живеещи в близките села.
Всъщност Ейслин, макар че не си го признаваше, очевидно харесваше хората. Затова си беше допаднала с Аманда, затова и беше помогнала на Сивиръс и Джейн.
След като разчепкаха историите си, Джейн пожела да поговорят малко за бъдещето.
— „Щом искаш да знаеш, ще имаш още едно момиче“ — каза ѝ Ейслин. — „Обикновено не правя такива пророчества, но вие с мъжа ти сте изключение. Всичките ти деца ще са момичета.“
— „Това Сивиръс знае ли го?“
— „Не. Оставям на теб да му кажеш“ — усмихна се Ейслин.
— „А какво си му показала?“
— „Показах му, ще има деца. Какви точно, не съм уточнила.“
След това Ейслин каза, че Сивиръс щял се върне скоро и стана да си тръгва. Навън вече се здрачаваше. Джейн я изпрати до вратата на градината и я наблюдава, докато не стигна до тъмния ъгъл, откъдето се беше появила. После баншията изчезна.
След няколко години дъщерите станаха три. Най-буйна беше Айлийн Елинор, която вечно замисляше някаква пакост и никой от родителите ѝ не можеше да я хване, защото идеите ѝ хрумваха на момента — веднъж намислила нещо, тя вече го реализираше. Дали беше катерене по дърветата в двора на замъка или забъркване на измислена от нея отвара, Джейн и Сивиръс научаваха за това в момента, в който нещо (или самата Айлийн) паднеше с трясък на пода или при поредната миниексплозия. По някое време малката се научи да се преструва, че си мисли за друго, докато подготвяше поредния грандиозен план.
Сюзън също лудуваше като всяко дете, но игрите ѝ не бяха толкова разрушителни, а и с възрастта все повече се увличаше по книгите и музиката.
Днес обаче децата кротуваха, докато Сара Смит ги гледаше, защото знаеха, че ще им се роди братче или сестричка.
— Сара, колко време трябва, за да се роди едно бебе? — попита петгодишната Сюзън.
— Искам мама да се върне бързо! — заяви тригодишната Айлийн и тръгна да се катери по вратата.
— Доколкото знам, е различно при всяка жена — каза Сара, като свали Айлийн, която се дърпаше и размахваше крака във въздуха. — Но не се безпокойте, майка ви ще се върне скоро. На нея не ѝ отнемат много време нито раждането, нито възстановяването след това. До три дни трябва да си е дошла.
Същата вечер се върна баща им и намусено им каза, че имат сестра. Сюзън веднага започна да измисля имена за бебето.
Когато майка им се върна, Сюзън и Айлийн любопитно започнаха да разглеждат бебето. Сюзън предложи да го кръстят на леля Шарлот, а Джейн я похвали и призна, че си е мислела същото.
— А второто име трябва да е на баща ти, защото се опасявам, че няма да мога да му родя син.
— Защо, мамо? — попита тя.
— Защото, както и подозирах, жените Ъндед могат да раждат само момичета. Сега бъди добро дете и отиди да си измиеш зъбите и накарай сестра си също да си ги измие. Айнлийн, слушай кака си. Аз искам да поговоря с баща ви.
Тя остави бебето, което предните три дни практически не беше плакало, да спи в кошчето, и отиде при Сивиръс в дневната.
— Знам, че си разочарован — каза тя и приседна на дивана.