Сивиръс свали книгата.
— Предполагам, че това е част от наследството ти — привидно безразлично каза той.
— Да. Майка ми твърдеше, че Ъндед раждат само момичета.
— И защо не ми каза по-рано?
— Щеше ли да ме изоставиш, ако знаеше? Или да не се ожениш за мен?
Той мълчеше със затворено съзнание.
— Работата беше там, че не бях сигурна. Трябваше ли да те плаша с нещо, което дори не знаех дали ще се случи?
— Да, обаче се случи. Имаме три дъщери — той скръсти ръце пред гърдите си.
— И всяка следваща все повече прилича на теб. Ето, Шарлот например ти е одрала кожата.
— Значи така ще се казва — отговори ѝ той равнодушно.
— Да. Шарлот Северия, ако би ми позволил да я кръстя така.
— Кръщавай я както искаш — безразлично каза той. — Хайде да си лягаме.
На Джейн ѝ се дорева. Трябваше ли да бъде толкова жестоко безразличен, само защото му беше родила още една дъщеря? Тя сложи децата да спят, като едва сдържаше сълзите си, после отиде в спалнята, провери бебето, което спеше, и легна от своята страна на леглото. Сивиръс лежеше от неговата страна, с гръб към нея.
Тъй като беше много изморена, заспа веднага.
Събуди се посред нощ от странна тревога. И наистина, щом отвори очи, видя, че Сивиръс и бебето ги няма. Провери другите стаи, но там бяха само двете ѝ по-големи дъщери, които спяха. Загърна се с наметалото и излезе да ги търси по коридорите.
Сивиръс можеше да е решил да се разходи посред нощ, но защо е взел и детето?
След като се лута по третия етаж, слезе на първия и надникна в Голямата зала, после събуди Филч, защото знаеше, че Сивиръс понякога се отбива при него. Безмощният сърдито я увери, че не е виждал мъжа ѝ тази вечер, затова Джейн реши да слезе в подземието на Слидерин.
И наистина ги откри близо до кабинета на Сивиръс, където той провеждаше занятията си.
— А това, Шарлот, е кабинетът на татко. Там учениците варят отвари — чу го да казва и от пръчката му изскочи малко котелче, в което вреше зеленикава отвара. Джейн се направи невидима и се притисна до стената, за да не се издаде. — Това там пък са спалните помещения на Слидерин, където ще живееш като пораснеш и станеш ученичка.
Джейн изчака мъжът ѝ да спре да се върти из подземието и чак тогава се показа:
— Сивиръс? Изплаших се, като видях, че ви няма, и то посред нощ.
— Извинявай, Джейн — прегърна я той. — Видях, че Шарлот се е събудила и реших да ѝ покажа замъка. Не исках да те будя.
— Разбирам — засмя се Джейн. — Хайде да ходим да спим, че утре имам среща с Фелисити Фрийли от випуска преди Лили. Иска да ми помага с преподаването по вълшебство.
— Добре ще е да има кой да те отменя. Аз също бих си потърсил някой за половината отвари.
Двамата тръгнаха прегърнати към стълбището, а Сивиръс държеше бебето в дясната си ръка.
— „Хубаво детство ще имат тук, в замъка“ — каза той на Джейн, показвайки ѝ картини на момичетата, играещи из парка или с бавачката си.
— „Не бих си представила друго място, където да ги отглеждам. Освен може би Рейвъндейл, и то само през лятото“ — последваха спомени за безгрижните игри на Джейн из селото, докато беше малка. Децата ѝ щяха да имат още по-хубаво детство от нея, реши тя. Най-вече, защото освен майка, щяха да имат и добър баща, който ги обичаше.