Докато отваряше вратата, хвърли кратък поглед към колежката си, за да види дали не се е подобрила поне малко, но промяна нямаше. Явно доста беше прекалила с излагането на слънце този ден, тъй като не се свести и продължаваше да бъде бледа като мъртвец. За момент съжали, че трябва да я остави да легне на собственото му легло, тъй като нямаше други подходящи за целта мебели. Но бързо забрави за това, когато запретна ръкави и се зае да приготвя бързата отвара, която би трябвало да ѝ помогне да се свести.
Щом отварата беше готова, той я пресипа в чаена чаша, почука по чашата с пръчката си и когато от нея престана да се вдига пара, внимателно я поднесе към устните на колежката си. Тя преглътна, което беше добре. След като изпи някак си половината от отварата, цветът на лицето ѝ започна да се връща. Скоро дойде и в съзнание.
— Къде съм? — Вещицата отвори очи, огледа се и опита да се изправи.
— Стойте така — нареди ѝ професорът. — Припаднахте и аз ви донесох в моя кабинет. В болничното крило все още няма никой, така че това беше единственото, което можех да направя за вас.
— Благодаря ви — каза признателно тя. — Мога ли вече да седна?
— Да — той затършува в един от шкафовете в съседното помещение и след малко се провикна оттам. — Смятам, че не е лошо да хапнете нещо сладко. Единственото, което ми се намира обаче, е тиквен пай. Устройва ли ви или изляза да потърся нещо друго?
— Мисля, че бих хапнала малко.
— Кажете ми, доцент Ъндед — продължи професор Снейп, докато магьосницата дъвчеше парченце от пая, — как успяхте да се подредите така? Нещо от слънцето е, предполагам. Днес времето се оказа необичайно слънчево. Лично аз избягвам да излизам навън, когато е толкова топло. Човек като нищо може да си докара и топлинен удар.
— Прав сте — кимна Ъндед и посипа няколко трохи по покривката на леглото. — Случи се така, че в последните дни помагах на леля ми в градината ѝ. Беше много уморително, пък и не съм си доспала. Едва сега усещам колко съм уморена. — Тя вдигна рамене. — А книгите, в които се блъснахте, ми ги даде библиотекарката, за да се ориентирам в материала, който трябва да преподавам. Тежичък е, не мислите ли? — Помълча малко, очаквайки отговор, но когато такъв не последва, реши да смени темата. — Впрочем, вие харесвате ли магическите дуели?
— Да, обичам да се дуелирам — отговори ѝ професор Снейп и допълни. — Преди няколко години дуелите се бяха разпространили в училище и тогава се наложи да се бия с преподавателя по защита срещу Черните изкуства. Пред публика.
— На мен също ми допада — кимна му Ъндед, като потисна една усмивка. Въпреки че отдавна беше завършила училище, все още ѝ се струваше забавна мисълта учители да се дуелират по коридорите на Хогуортс. — И дори се запалих по нещо, наречено фехтовка. Това са също дуели, само че с шпаги. Бях учудена, когато установих, че в средните векове магьосниците са въртели меча толкова изкусно, колкото са си служили с магическата пръчка. Тогава мъгълите са били доста войнствени и невежи, и постоянно са налитали да се бият. Това е едно забравено изкуство, което, повярвайте ми, не е за пренебрегване.
— Прилича ми на нещо мъгълско — усъмни се той и почука по празната вече чаша, от който започнаха да излитат сапунени мехури.
— Съвсем не — усмихна се Ъндед и пукна едно балонче с показалец. — Мъгълите отдавна са престанали да използват мечове, за да се избиват помежду си. Твърде сложно е за тях. А изкуството е велико. Трябва някой път да ви покажа. Имах едни приятели, с които много обичахме да се дуелираме с мечове.
Тъй като професорът не каза нищо повече, Джейн реши да изостави за момент опитите си за разговор и се взря замечтано в отсрещната каменна стена, припомняйки си нещо. Сивиръс седеше спокоен на стола до нея и мълчеше. По някое време тя отлепи погледа си от стената и попита:
— Вие през ваканцията ходите ли си вкъщи?
— Обикновено не — отговори ѝ професорът. — Тук през зимата е приятно — няма ги учениците, ходим до Хогсмийд. А ако знаете какви празненства са ставали тук. После никой не може да си намери пътя до стаята. Миналата година професор Флитуик заспа под една маса, а когато аз се събудих, около мен беше пълно с изгаснали свещи. Нямахме сили дори да измагьосаме спални чували.